Къщата на Карли Каблей

Хвърлих списанието на дивана и отидох да отворя вратата. А там ме чакаше познато лице.
-Я, гледай ти.. Карли е станала още по-красива. - каза Фейт и ме целуна по бузата. След като шока отмина се засмях и я прегърнах.
-Какво правиш тук? - попитах я, веднага що влязохме и се настанихме в хола.
Не бях виждала Фейт от поне две-три години. Бегло си спомнях обстоятелствата, при които се видяхме за последен път.

-Забелязах. - отговорих й. - А и кой може да е по-внимателен от мен? - усмихнах се, но в очите й още се четеше притеснение.
-Хееей, спокойно. Нищо няма да се случи, нито на теб, нито на мен. -прегърнах я и тя най-накрая като че ли се успокои. - Колко време ще останеш? Или не знеш?
Тя поклати глава в съгласие. Замислих се. Имах една свободна спалня, защо не?
-Тогавааа...защо не дойдеш да живееш при мен?

Веднага се засмях и се сетих за няколкото месеца прекарани във Вегас.
-Нали е града на греха, едвам успявах да им смогна да ги убивам. Ние сме добър отбор, да знаеш. Ти ги завързваш в подземия, караш ги да се побъркват, а аз ги довършвам. - засмях се аз. - Трябва да го повторим.
-Със сигурност - ухили се Фейт.
-Искаш ли да приготвя нещо за ядене и после да ти вземем нещата от хотела? - попитах я.
-Ахам, какво ще ми сготвиш? - веднага се съгласи тя.
-Какво ти се яде? - отговорих й с въпрос и се запътих към кухнята, а тя ме последва.

Знаех, че не мога да й предложа нещо по-вкусно от човешка храна, но си бях гладна.
-Съжалявам, за следващия път ще си прибера няколко в шишенце и ще ти подправя спагетите - едва ли не прочела мислите й отговорих.
Тя се засмя и започна да търси шкафа с чиниите. Посочих й, докато слагах водата на котлона. След около половин час ес бяхме настанили на бар плота в кухнята и похапвахме спагети.
-Къде си била последните години? Разкажи някоя интересна история! - подканих я.

-Ох, илюзиите..започвам да губя тренинг, да знаеш. Креативните ми идеи се изчерпват.. Вече ми става банално да видя от какво се плаши или кой/какво е най-големият му кошмар и да му втълпявам, че го яде. - започнах да се оплаквам веднага. И наистина, напоследък нищо не ми изглеждаше забавно, а уж трябваше да убивам с изкуство и идея.
-Просто съм се изчерпала.. - пъмрънкотих още и започнах да раздигам чиниите. Фейт още не си беше дояла, затова я изчаках.
-А пъък Париж! Била съм там! Много е красиво, и да се учудиш как само една вечерна разходка до Айфеловата кула може да те зареди с такова позитивно настроение, тогава ми идваха прекрасни идеи за убиване. Няма да разказвам в подробности, само ще спомена, че включваха фравзели и въжета, закачени за върха на кулата.