Съб Ное 05, 2011 7:53 am by 
Хола, кухнята и трапезарията
Банята
Стаята на Вив
Стаята на Арис
Банята
Стаята на Вив
Стаята на Арис
You wouldn't know what expects you in the shadows...
Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост
Нула
Най-много потребители онлайн: 17, на Нед Окт 10, 2021 6:13 pm
Нула
Най-много потребители онлайн: 17, на Нед Окт 10, 2021 6:13 pm
Top posters
CURRENT MOON
Апартамента на Авива и Арис
Съобщение [Страница 1 от 1]
2 Re: Апартамента на Авива и Арис Съб Юни 11, 2011 6:55 pm
????
Гост
Арис изгледа изпитателно шестте яйца на плота.Досега не му се бе налагало да прави закуска..може би защото това ядене за него отдавна бе излязло от списъка на основните.Момчето завъртя глава наляво и погледът му падна върху лаптопа му.Страницата, на която бе заредил, бе нашарена с бели и червени квадратчета, досущ като покривка, а най-отгоре бе изписано „за начинаещи кулинари”.
-Започва се-промърмори тихо той и подхвана един тиган, чиято дръжка му се стори изключително тежка
Завъртя едно от копчетата на печката с два пръста, сякаш самото то бе горещо.
Постави тигана върху гладката повърхност и без да се мае повече, взе яйцето, което му се стори най-симпатично..Доколкото едно яйце можеше да е симпатично.
Удари го твърде силно и лепкавото съдържание, криещо се под черупката се разтече по шкафа.Вив щеше да го убие.
В крайна сметка стигна до заключението, че ако се справи добре с останалите яйца, тя щеше да е твърде заета да хвали готварските му умение и нямаше да му се цупи за омазания шкаф.
Протегна ръка към следващата си жертва.Съвсем бавно разтвори черупката и този път яйцето се плъзна гладко по повърхността на тигана.
„Намажете олио или зехтин на дъното на съда преди да започнете с готвенето”.
Арис изпуфтя като парен локомотив.Трябваше да повдигне някак яйето преди да стане твърде късно..Затърси шпатула и подобно на пумпал се завартя наколко пъти преди да я зърне, кротко подремваща и сякаш надсмиваща се над опитите му да навлезе в кулинарните среди.
-Не се смей-изгледа я накриво, ала докато говореше времето му изтичаше
Яйцето вече бе залепнало.Той отдалечи съда от котлона, обърна го иго разтресе няколко пъти...Творението му пльокна на пода и Арис изруга тихо.
Реши, че с омлета не му се получава..затова премина на палачинки.Купата, която взе бе достатъчно дълбока, за да побере останалите четири яйца, три чаши брашно и лъжица захар.
Сложи масло на дъното на тигана и се ухили самодоволно като крадец, успял да пробие защитата на строгоохранявана банка на Уолстрийт.Изсипа сместта внимателно и се зае дачисти яйцето от пода..
Тогава мирризмата на изгоряло достигна до ноздрите му и го накара да се напрегне.
Любимото му филми бяха анимациите.Като се почнеше от вечногонещите се Том и Джери и се стигнеше до наперения характер на ФРед Флинстоун...Та именно в любимите му ленти, героите обръщаха тигана по магически начин и палачинката се обръщаше.
Арис ришетелно ови пръсти около длъжката и ..
Палачинката залепна за тавана..
-По дяволите, това готвене било по-трудно отколкото мислех-той се свлече до един от шкафовете и скръсти ръце пред гардите си, също като нацупено дете, което току-що бяха набили на детската площадка заради половера му с голям летящ динозавър отпред.
Безпорядъкът отново цареше около него, ала нашият герой бе твърде зает да мърмори под нос, за да се залови да разтребва.
Погледът му случайно падна върху вратат на фурната, където ясно се отразяваше омазаната му физиономия.Имаше брашно дори в косата-.
Едно бе ясдно, от него готвач нямаше да се извъди.
-Започва се-промърмори тихо той и подхвана един тиган, чиято дръжка му се стори изключително тежка
Завъртя едно от копчетата на печката с два пръста, сякаш самото то бе горещо.
Постави тигана върху гладката повърхност и без да се мае повече, взе яйцето, което му се стори най-симпатично..Доколкото едно яйце можеше да е симпатично.
Удари го твърде силно и лепкавото съдържание, криещо се под черупката се разтече по шкафа.Вив щеше да го убие.
В крайна сметка стигна до заключението, че ако се справи добре с останалите яйца, тя щеше да е твърде заета да хвали готварските му умение и нямаше да му се цупи за омазания шкаф.
Протегна ръка към следващата си жертва.Съвсем бавно разтвори черупката и този път яйцето се плъзна гладко по повърхността на тигана.
„Намажете олио или зехтин на дъното на съда преди да започнете с готвенето”.
Арис изпуфтя като парен локомотив.Трябваше да повдигне някак яйето преди да стане твърде късно..Затърси шпатула и подобно на пумпал се завартя наколко пъти преди да я зърне, кротко подремваща и сякаш надсмиваща се над опитите му да навлезе в кулинарните среди.
-Не се смей-изгледа я накриво, ала докато говореше времето му изтичаше
Яйцето вече бе залепнало.Той отдалечи съда от котлона, обърна го иго разтресе няколко пъти...Творението му пльокна на пода и Арис изруга тихо.
Реши, че с омлета не му се получава..затова премина на палачинки.Купата, която взе бе достатъчно дълбока, за да побере останалите четири яйца, три чаши брашно и лъжица захар.
Сложи масло на дъното на тигана и се ухили самодоволно като крадец, успял да пробие защитата на строгоохранявана банка на Уолстрийт.Изсипа сместта внимателно и се зае дачисти яйцето от пода..
Тогава мирризмата на изгоряло достигна до ноздрите му и го накара да се напрегне.
Любимото му филми бяха анимациите.Като се почнеше от вечногонещите се Том и Джери и се стигнеше до наперения характер на ФРед Флинстоун...Та именно в любимите му ленти, героите обръщаха тигана по магически начин и палачинката се обръщаше.
Арис ришетелно ови пръсти около длъжката и ..
Палачинката залепна за тавана..
-По дяволите, това готвене било по-трудно отколкото мислех-той се свлече до един от шкафовете и скръсти ръце пред гардите си, също като нацупено дете, което току-що бяха набили на детската площадка заради половера му с голям летящ динозавър отпред.
Безпорядъкът отново цареше около него, ала нашият герой бе твърде зает да мърмори под нос, за да се залови да разтребва.
Погледът му случайно падна върху вратат на фурната, където ясно се отразяваше омазаната му физиономия.Имаше брашно дори в косата-.
Едно бе ясдно, от него готвач нямаше да се извъди.
3 Re: Апартамента на Авива и Арис Съб Юни 11, 2011 7:43 pm
Aviva Lightleader
Бе една от онези сутрини, в които нищо не е наред още със самото събуждане. Като започнем от прекрасния сън, който тъмнокосата красавица сънуваше, и който така само за миг се бе превърнал в кошмар, и продължим до момента, в който до слуха й достигна неприятния звух от набиване на спирачки върху цимента. Естествено в главата й само за част от секундата се промъкна онова злокобно гласче, което се надяваше навън само след миг нещо да избухне и поне събуждането на Авива да не е напразно. Малко кръв щеше да е от полза. Разбира се, едва минута след като си го бе помислила силна болка накара момичето да се хване за главата, така сякаш всеки момент щеше да я изгуби. Направо си представяше как красивата й главица се търкулва от раменете й досущ като в приказката за медената питка.
Болката отшумя след няколко секунди и Авива ръмжейки провлачено се отпусна върху възглавниците от гъши пух като не пропусна да удари матрака с юмруци няколко пъти надявайки се, че това ще помогне на яда й.
- Блгодаря Бриана. - измърмори чаровницата като извъртя очи подразнено.
Не минаваше и ден, в който Бриана да не напомни за присъствието си с някоя друга изненадваща мисъл или причинена болка. Като по-малка Авива просто предполагаше, че духа на Бриана живее в нея, но не очакваше някой ден той да й причинява реална болка и объркващи мисли, които караха главата й да експлодира.
Вив се изправи бавно от леглото си отмятайки пухената олекотена завивка настрани и мудно тръгна към банята, като факта, че бе гола не беше никаква новост. Малко хора разбираха нощния й нудизъм, но пък тези, които го разбираха бяха наясно колко удобно и свободно бе да спи абсолютно гола. Колкото и нелогично да звучеше, това й носеше невероятна...лекота.
След по-малко от половин час тъмнокосата вещица успя да се измъкне от своите покои облечена и напълно готова за старта на деня. Разбира се предполагаше се, че деня няма да е особено красив имайки предвид старта, но пък надеждата за по-добро умираше винаги последна.
За нещастие Авива не бе предвидила препъването в една от послдните стълби, а също определено не искаше да се стопори на земята досущ приличаща на чувал с картофи...е все пак красив чувал, не трябваше да се забравя този малък факт.
- Ау, ау...по дяволите. - изруга девойката докато ставаше от пода и предържаше главата си след като за пореден път тази сутрин усещаше, че може да я загуби всеки момент.
Момичето се закова на прехода между хола и кухнята докато погледа й обикаляше петната от някаква светло кафеникава смес, а до ноздрите й бавно се прокрадаше миризмата на изгоряло, което най-вероятно идваше от тигана, с който можеше спокойно да се сбогува.
- Просто ми кажи, че нещо в кухнята е оцеляло и има кафе. - измърмори Авива като вървеше към съвартиранта си вдигнала едната си ръка към него. Като че ли криейки го от погледа си, бе много по-лесно да не му се ядоса и да си го изкара на него.
Болката отшумя след няколко секунди и Авива ръмжейки провлачено се отпусна върху възглавниците от гъши пух като не пропусна да удари матрака с юмруци няколко пъти надявайки се, че това ще помогне на яда й.
- Блгодаря Бриана. - измърмори чаровницата като извъртя очи подразнено.
Не минаваше и ден, в който Бриана да не напомни за присъствието си с някоя друга изненадваща мисъл или причинена болка. Като по-малка Авива просто предполагаше, че духа на Бриана живее в нея, но не очакваше някой ден той да й причинява реална болка и объркващи мисли, които караха главата й да експлодира.
Вив се изправи бавно от леглото си отмятайки пухената олекотена завивка настрани и мудно тръгна към банята, като факта, че бе гола не беше никаква новост. Малко хора разбираха нощния й нудизъм, но пък тези, които го разбираха бяха наясно колко удобно и свободно бе да спи абсолютно гола. Колкото и нелогично да звучеше, това й носеше невероятна...лекота.
След по-малко от половин час тъмнокосата вещица успя да се измъкне от своите покои облечена и напълно готова за старта на деня. Разбира се предполагаше се, че деня няма да е особено красив имайки предвид старта, но пък надеждата за по-добро умираше винаги последна.
За нещастие Авива не бе предвидила препъването в една от послдните стълби, а също определено не искаше да се стопори на земята досущ приличаща на чувал с картофи...е все пак красив чувал, не трябваше да се забравя този малък факт.
- Ау, ау...по дяволите. - изруга девойката докато ставаше от пода и предържаше главата си след като за пореден път тази сутрин усещаше, че може да я загуби всеки момент.
Момичето се закова на прехода между хола и кухнята докато погледа й обикаляше петната от някаква светло кафеникава смес, а до ноздрите й бавно се прокрадаше миризмата на изгоряло, което най-вероятно идваше от тигана, с който можеше спокойно да се сбогува.
- Просто ми кажи, че нещо в кухнята е оцеляло и има кафе. - измърмори Авива като вървеше към съвартиранта си вдигнала едната си ръка към него. Като че ли криейки го от погледа си, бе много по-лесно да не му се ядоса и да си го изкара на него.
4 Re: Апартамента на Авива и Арис Съб Юни 11, 2011 8:09 pm
????
Гост
Арис продържи да се мръщи, гледайки палачинката на тавана.Опита се да намери рационално решение на проблема.Със стълба нямаше да се получи..Да подскача с точилка в ръка, опитвайки се да достигне плода на кулинарните си мъки..Не, твърде откачено.Дори за човека, винаги носещ различни чорапи и смятащ, че феята на зъбките съществува.
Щеше да се справи с проблема по друг начин..
Нечии стъпки го накараха за момент да изостави заниманието си.От като се помнеше, чуеше ли ясни признъци за това, че не е сам, се напрегваше целия и започваше да анализира малките детайли, изпълващи цялостната картина, търсейки нещо, което да му окаже помощ при евентуално "напичане" на ситуацията..С други думи, бе параноик.Параноик, спящ с бейзболна бухалка под възглевницата..Е, това нямаше да го признае никога, но бе неуспорим факт.
- Просто ми кажи, че нещо в кухнята е оцеляло и има кафе.-Авива стоеше пред него, а той въздъхна облекчено..макар и само мислено
Арис се опита да си придаде възможно най-ангелското изражение, но от малък бе ужасен актьор..Може би затова в училищните пиеси все играеше дървета, храсти или други неподвижни неща без особено много реплики..Вярно, после учителката го уверяваше в неимуверния му талант, но той бе прозорлив още от най-ранна детска възраст и не и се връзваше.
-Вив!-извика той-Пази се!
Скочи на крака, ала бе твърде късно.Палачинката, която само до преди миг даваше ясно да се разбере, че е инатлива и няма намерение да помръдне, се бе отлепила на пук и ..вече красеше главата на съквартирантката му.
Добре, опита се.Наистина се опита да не се захили...Ала цялата ситуация бе толкова нелепа.Сякаш изведнъж се бяха пренесли на снимачната площадка на някой комедиен сериал.
И Арис щеше да бъде набит.
Той се обърна с гръб към момичето и се отправи към един от шкафовете.И извади кутията със смляното кафе.После все още ухилен, отвори капака и изсипа солидно количество в кафеварката..
- С колко ..захар го искаш?-попита той,подсмихвайки се
Май беше редно да направи нещо..Иначе щеше да бъде обречен на доживотна присъда.А той определено не искаше това...Ръката му се стрелна към кухненската хартия и той откъсна едно парче.Прехапа устна, приближи се до Авива и повдигна палачинката.Сложи салфетката на гавата и ..и избухна в смях.
-Разбирам физиономията ти..трябва и конфитюр.-отбеляза той преди да продължи да се превива от смях
Щеше да се справи с проблема по друг начин..
Нечии стъпки го накараха за момент да изостави заниманието си.От като се помнеше, чуеше ли ясни признъци за това, че не е сам, се напрегваше целия и започваше да анализира малките детайли, изпълващи цялостната картина, търсейки нещо, което да му окаже помощ при евентуално "напичане" на ситуацията..С други думи, бе параноик.Параноик, спящ с бейзболна бухалка под възглевницата..Е, това нямаше да го признае никога, но бе неуспорим факт.
- Просто ми кажи, че нещо в кухнята е оцеляло и има кафе.-Авива стоеше пред него, а той въздъхна облекчено..макар и само мислено
Арис се опита да си придаде възможно най-ангелското изражение, но от малък бе ужасен актьор..Може би затова в училищните пиеси все играеше дървета, храсти или други неподвижни неща без особено много реплики..Вярно, после учителката го уверяваше в неимуверния му талант, но той бе прозорлив още от най-ранна детска възраст и не и се връзваше.
-Вив!-извика той-Пази се!
Скочи на крака, ала бе твърде късно.Палачинката, която само до преди миг даваше ясно да се разбере, че е инатлива и няма намерение да помръдне, се бе отлепила на пук и ..вече красеше главата на съквартирантката му.
Добре, опита се.Наистина се опита да не се захили...Ала цялата ситуация бе толкова нелепа.Сякаш изведнъж се бяха пренесли на снимачната площадка на някой комедиен сериал.
И Арис щеше да бъде набит.
Той се обърна с гръб към момичето и се отправи към един от шкафовете.И извади кутията със смляното кафе.После все още ухилен, отвори капака и изсипа солидно количество в кафеварката..
- С колко ..захар го искаш?-попита той,подсмихвайки се
Май беше редно да направи нещо..Иначе щеше да бъде обречен на доживотна присъда.А той определено не искаше това...Ръката му се стрелна към кухненската хартия и той откъсна едно парче.Прехапа устна, приближи се до Авива и повдигна палачинката.Сложи салфетката на гавата и ..и избухна в смях.
-Разбирам физиономията ти..трябва и конфитюр.-отбеляза той преди да продължи да се превива от смях
5 Re: Апартамента на Авива и Арис Съб Юни 11, 2011 8:27 pm
Aviva Lightleader
Тъмнокосата с основание беше започнала да се чуди дали един от онези малки буреносни облачета не е недвиснал над главата й, като непрекъснато просветка и гърми. Имайки предвид, че за последния половин час се бе сблъскала с повече перипети отколкото в последдната седмица определено имаше защо да се съмнява в ангелчето на късмета си. И да Авива твърдо вярваше, че има ангел хранител, който седи на дясното й рамо и я напътства по пътя й като преди всяка стъпка поръсва прашец на късмета пред краката й. Разбира се това бе изключително нелепа и нереалистична детска илюзия, но Вив бе склонна да вярва, че нещо свръхестествено я напътства по пътя й. Щом беше възможно да има вещици, защо пък да няма и малки ангелчета хранители.
Нейния обаче очевидно си беше взел почивка и по всичко личеше, че в момента се е опънал под слънчевите лачи над Хаваите с коктейл от кокосов орех в ръка и надарена мацка от дясната му страна, която се грижи да му е приятно хладно докато се наслъждава на професионален масаж на краката. Е, едва ли едно ангелче притежаваше чак такъв глям хонорар за работата си, че да си позволи почивка на Хаваите, но пък беше много вероятно да имат някакви намаления или пък призвое за добре свършена работа с награда скромна ваканция.
И така, когато късметът отново бе изневерил на тъмнокосата и тя се оказа с палачинка върху главата си, Авива вече бе твърдо обедена, че нейния ангел се е отдал на дълга и точно в този момент незаслужена почивка.
- Ъгрх... - ръмженето на Вив не бе нещо ново за нея, а придружено с тропане по пода с крака като малко дете искащо близалка, определено не беше в стила на тъмнокосата чаровница. Е, нали за всичко си имаше пръв път.
Когато Арис внезапоно избухна в смях това бе и коронна секунда, в която Авива изгуби трезвото си Аз. На лявото й рамо цъфна малко рогато дяволче с арогантна усмивчица и бързо започна да насочва момичето по правилните стъпки. Поради факта, че нямаше налично добро Ангелче, Вив бързо се опиани от думите на лошотийката кацнала на рамото й и само за секунди хвана голямата купа със сместа за палачинки и с широка усмивка я изсипа върху главата на съкваранта си. Това действие й донесе моментно удоволетворение, което малко след това бе заместено от вината, която духа на Бриана се бе постарал да й втълпи. Това обаче не спря тъмнокосата да се засмее звънко, по нейния типичен гърлен и заразителен начин.
- Разбирам те...трябва ти и малко пържене. - кимна Вив като поне до някъде се опита да върне на Арис със собствените му думи.
Нейния обаче очевидно си беше взел почивка и по всичко личеше, че в момента се е опънал под слънчевите лачи над Хаваите с коктейл от кокосов орех в ръка и надарена мацка от дясната му страна, която се грижи да му е приятно хладно докато се наслъждава на професионален масаж на краката. Е, едва ли едно ангелче притежаваше чак такъв глям хонорар за работата си, че да си позволи почивка на Хаваите, но пък беше много вероятно да имат някакви намаления или пък призвое за добре свършена работа с награда скромна ваканция.
И така, когато късметът отново бе изневерил на тъмнокосата и тя се оказа с палачинка върху главата си, Авива вече бе твърдо обедена, че нейния ангел се е отдал на дълга и точно в този момент незаслужена почивка.
- Ъгрх... - ръмженето на Вив не бе нещо ново за нея, а придружено с тропане по пода с крака като малко дете искащо близалка, определено не беше в стила на тъмнокосата чаровница. Е, нали за всичко си имаше пръв път.
Когато Арис внезапоно избухна в смях това бе и коронна секунда, в която Авива изгуби трезвото си Аз. На лявото й рамо цъфна малко рогато дяволче с арогантна усмивчица и бързо започна да насочва момичето по правилните стъпки. Поради факта, че нямаше налично добро Ангелче, Вив бързо се опиани от думите на лошотийката кацнала на рамото й и само за секунди хвана голямата купа със сместа за палачинки и с широка усмивка я изсипа върху главата на съкваранта си. Това действие й донесе моментно удоволетворение, което малко след това бе заместено от вината, която духа на Бриана се бе постарал да й втълпи. Това обаче не спря тъмнокосата да се засмее звънко, по нейния типичен гърлен и заразителен начин.
- Разбирам те...трябва ти и малко пържене. - кимна Вив като поне до някъде се опита да върне на Арис със собствените му думи.
6 Re: Апартамента на Авива и Арис Съб Юни 11, 2011 8:51 pm
????
Гост
Ако Арис се нацупеше, то несъмнено Авива щеше да се почувства морален победител.Ала той нямаше да позволи това за нищо на света..Щеше да се бори докрай докато самият той не се почувстваше носител на титлата „морален победител”.
Докато сместа се стичаше по лицето му, той още веднъж прокле минутата, в която ме бу щъкнало да се вихри зад печката с шпатула в ръка...
А всечко имаше своето обяснение.Обяснението на повечето неща бе отвъд способностите на човешкия ум, но несъмнено съществуваше...А това, което бе извадило Арис от прегръдките на мекия юрган още рано, рано, преди дори слънцето да бе показало цялата си физиономия , бе една статия, на която бе попаднал съвсем случайно.
Списанието бе разгърнал докато ччакаше пред зъболекаря си за едовен годишен преглед ..това в случая не бе интересното.А това че...
„Жените си падат по мъже с престилки.”
Седемдесет и седем процента от женската част на обществото твърдеше, че мъжете, които готвят са секси..
Ето защо, нашият герой бе решил да се прави на клоун с брашно в ръка.Уви, бъркането на яйца също не бе сред силните му страни..Можеще да отвори буркан с краставички, да забие пирон ..но не и да обръща палачинки.
-Знаеш ли, на мен ми харесват и сурови..все пак аз съм ги правил-отговори той съвсем спокойно , връщайки се отново в действителността и облизвайки течността, устремила се яростно към тениската му
Нарцисизмът не му бе присъщ.Малцината, които го познаваха знаеха този факт, ала думите му трябваше да бъдат подсилени..И какво по-добро от изказване в стил „Митър Америка”?
В този момент звук от свистене го накара да добие онзи сериозен вид на учител по математика, набиващ поредната теорема в главите на децата, отвличащи вниманиенто си с комикси под чина..
Не, това съвсем не бе Авива.А кафеварката.
Кафето изкипя и тъмна вълна от кофеин заля белия плот, оставяйки трайни следи.Арис се ввтурна да попива пораженията.
-Вив, отговори ми честно, изглеждам ли секси докато готвя..важно е, наистина.На карта е заложено мъжкото ми достойнство.
Скоро кафето бе изчистено..Но това не правеше кухнята по-чиста..Явно програмата на Арис за деня щеше да се сътои в чистене..чистене..и познайте..Чистене!
Докато сместа се стичаше по лицето му, той още веднъж прокле минутата, в която ме бу щъкнало да се вихри зад печката с шпатула в ръка...
А всечко имаше своето обяснение.Обяснението на повечето неща бе отвъд способностите на човешкия ум, но несъмнено съществуваше...А това, което бе извадило Арис от прегръдките на мекия юрган още рано, рано, преди дори слънцето да бе показало цялата си физиономия , бе една статия, на която бе попаднал съвсем случайно.
Списанието бе разгърнал докато ччакаше пред зъболекаря си за едовен годишен преглед ..това в случая не бе интересното.А това че...
„Жените си падат по мъже с престилки.”
Седемдесет и седем процента от женската част на обществото твърдеше, че мъжете, които готвят са секси..
Ето защо, нашият герой бе решил да се прави на клоун с брашно в ръка.Уви, бъркането на яйца също не бе сред силните му страни..Можеще да отвори буркан с краставички, да забие пирон ..но не и да обръща палачинки.
-Знаеш ли, на мен ми харесват и сурови..все пак аз съм ги правил-отговори той съвсем спокойно , връщайки се отново в действителността и облизвайки течността, устремила се яростно към тениската му
Нарцисизмът не му бе присъщ.Малцината, които го познаваха знаеха този факт, ала думите му трябваше да бъдат подсилени..И какво по-добро от изказване в стил „Митър Америка”?
В този момент звук от свистене го накара да добие онзи сериозен вид на учител по математика, набиващ поредната теорема в главите на децата, отвличащи вниманиенто си с комикси под чина..
Не, това съвсем не бе Авива.А кафеварката.
Кафето изкипя и тъмна вълна от кофеин заля белия плот, оставяйки трайни следи.Арис се ввтурна да попива пораженията.
-Вив, отговори ми честно, изглеждам ли секси докато готвя..важно е, наистина.На карта е заложено мъжкото ми достойнство.
Скоро кафето бе изчистено..Но това не правеше кухнята по-чиста..Явно програмата на Арис за деня щеше да се сътои в чистене..чистене..и познайте..Чистене!
Съобщение [Страница 1 от 1]
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
|