Къщата на Алис и Риш

???? · 1 Къщата на Алис и Риш Чет Юни 02, 2011 6:49 am

????

Гост

Дървените дъски трудно можеха да се нарекът врата.Едва успяваха да сстигнат пода, а на места бяха по-надупчени сякаш от гюлта.Тънка паяжина опасваше цялостната конструкция, придавайки и още по-мрачен и западнал вид.
"Съвсем като за вамрир"-промърмори тихо Алис и си пое дъх.
Протегна бледия показалец на дясната си ръка и подобието на врата изскърца мъчително.Тънкия сноп светлина, който се процеждаше през един от прозорците, успя да и даде следната информация:
Мястото не бе обитаване от повече от половин век.Завесите, които бяха заприличали на сиви призраци, счупените стъкла по пода..и прозорците потънали в три пръста прах.Всичко това прилягаше повече на хорър филм.Но и самата Алис се чувстваше като герой от именно такъв жанр.
В главата и внезапно изникна образ.Същата тази къща, ала в пълния си блясък.С лъснати до савършенство прозорци и бели корпинени завеси, спускащи се чак до по..
Тряс!
Алис се завъртя скоростно и опита да сподави вика си.Попилеят, който само преди миг висеше най-спокойно върху петнистия таван, се бе сгромолясал с все сила само на сантиметри от нея..и бе успял да направи дупка в пода.
-Може ли още нещо тук да се разпадне?!
Още преди да е изрекла думите си до край, се убеди, че злото никога не идва само..и винаги мъкне дружки.
Портрета на едра жена с лилава рокля се откачи от стената и последва примера на полилея.
-Теб и без това не те харесвах.-промърмори момичето
И въпреки ужасяващия вид на къщата, Алис трудно се отказваше...
Месец по-късно нещата бяха пъти по-добре.Прозорцит бяха чисти, а изпокъсаните завеси бяха заменени с кадифени, защото това бе една от малкото материи, непропускащи злокобно протягащите се слънчеви лъчи.Пода бе изчистен, а дупката..ами тя все още беше там.Новата врата не бе нещо, кой знае какво, но за сметка натова покриваше плътно рамката, която и бе отредена.Портрета на дамата в лилаво бе заминал заедно със старите завеси.Не за друго, просто Алис бе параноичка и не обичаше такъв тип картини, сякаш следящи всяко твое движение.

Риш · 2 Re: Къщата на Алис и Риш Съб Юни 11, 2011 7:05 pm

Риш

Vampire

Брой мнения : 50
Join date : 30.05.2011

Ришан влачеше крака към дома. Оставяше продълговати линии по прашната улица, които изглеждаха направени по-скоро от някой малчуган е решил да разсее скуката си по някакъв начин. Нямаше слънце, беше прекалено мрачно. Риш разбираше, че вътрешният й свят много наподабява природната картина в момента.

Тя застана на прага и изпита внезапна слабост. Подпря се с ръка на вратата и остана така дълго време. Знаеше, че Алис не си е вкъщи, можеше да надуши липсата й от това място. Затова трябваше сама да се оправи, по възможност по-бързо. Тя стисна очи и разтри слепоочието си с другата ръка. Когато ги отвори, пред погледа й имаше само бели петна. Разбра, че е зле, много по-зле, отколкото бе предполагала. Изчака зрението й да се проясни и пъхна ключа в ключалката. Прещракването я отрезви и тя бързо влетя в къщата. Остави вратата отворена, а ключът - стърчащ. Насочи се направо към кухнята и отвори хладилника с размах. Не хладината, която лъхна я облекчи, а миризмата. Миризмата на кръв. Ришан сграбчи някакво шише, пълно с кръв, без да поглежда етикета, надписан ръчно от нея или Алис. Не отвъртя капачката, а направо заби зъбите си в пластмасата. Усети как я проби и засмука жадно. Усети как жизнеността се разлива из тялото й, стигайки дори до пръстите на краката й. Тя пусна шишето и то изтрополи глухо на пода. Подпря се на стената, докато тялото й приеме рязката промяна от пълно изтощение до сравнителна заситеност. Сетне тръсна глава и се зае да оправя "бъркотията", която бе направила - изхвърли шишето, почисти пръските кръв по пода, прибра ключовете си и едва тогава си позволи да се отпусне на удобния диван.

Мислено благослови идеята на Алис да имат такива запаси. Рядко прибягваха до тях; всеки би предпочел свежата кръв, но за случаи като този бяха идеални. Ришан се изкушаваше да изпие още една бутилка, но знаеше, че това ще е просто разхищение. Можеше да издържи до вечерта с тази кръв в тялото си, а тогава щеше да излезе за един пълноценен лов.

Предпочиташе да ловува след полунощ. Тогава й беше най-приятно. Ришан затвори очите си, но не с намерението да заспива. Започна да прехвърля в главата си възможните места, които да посети, след като се възстанови от умората и направи профил на потенциалната си жертва. Понякога го правеше; избираше си определен модел на убийство и го следваше, докато не й писне. Разбира се, беше внимателна, за да не привлече вниманието на полицията или на ловците към себе си.

Затворила очи, Ришан Жюбле си мислеше: кого ще бъде тази вечер?

???? · 3 Re: Къщата на Алис и Риш Пет Юни 24, 2011 3:47 pm

????

Гост

Дъждът продължаваше да се сипе..а тя за пореден път прокле минутата, в която и бе щъкнало да ходи с отворени обувки..Но пък синоптчката от канал седем, даваше вид на човек, който си разбира от работата.И когато бе посочила голямото ухилено слънце и за стотен път бе повторила, че няма да вали, Алис бе напълно убедена, че облаците навън са по-скоро декоративни..Декоративни, ама друг път.
Късата пола само утежнаваше ситуацията.
Именно такива мисли се въртяха из главата и, докато минаваше през прословутата алея номер 313, прословута именно с това, че бе едно от най-мрачните места в градчето.Е, когато се храниш с кръв и в енциклопедиите те описват като чудовище, май нямаше от ккаво да се плашиш.Но Алис бе ..леко параноична.Добре, много параноична и дървената бухалка под леглото и доказваше това твърдение.
Трябваха и няколко секунди, за да подуши аромата на кръв..Бе толкова остър, толкова всепоглъщащ, че тя смръщи лице и отстъпи крачка назад.
Сякаш някаква сигналта аларма засвятка в съзнанието и.Не бе нормално в...един поглед към часовника и даде да рабзере, че е единадесет вечерта..Добре, не бе нормално в единадесет вечерта, да мирише толкова силно на кръв...дори на алея 313.
Закрачи бързо и решително напред, опитвайки се да не се спъне, защото една спънка би уронила авторитета, който и без това отсъстваше в характеристиката и.Видя двете фигури и без да се замисли се зае да ги „разкача”.
Вампир.Заключението бе повече от очевидно.Първоначално смяташе, че е ученическа свада, довела до пролитие...Но после.Ами острите кучешки зъби бяха ясен признак за ккаво става дума.
-Пусни го.-озъби се тя, опитвайки се да игнорира аромата на алената течност
Не последва отговор само гърлено ръмжене.
-По дяволите, отиде ми маникюра-промърмори тя преди да стовари юмрука си върху опулената физиономия на вампира..За жалост рефлексите му бяха бързи, а тя бе сама, защото момчето , превърнало се в донор, бе изпаднало в безсъзнание и лежеше на студения асфалт като круша, паднала от някой балкон. Той избегна удара и ловко, а тя съжали задето не се бе научела да се бие.
Но пък имаше предимства.Бе много по-пъргава от нападателя си.Завъртя се ловко, а юмрукът му разцепи колата паркирана до тях.Шумът от алармата огласи всичко, но в момента не бе най-важното.
Момичето видя дървената дъска и преди да осъзнае какви ги върши, перна здравата вампира.Той се стовари безжизнено и тънка струя кръв проряза асвалта.
Нямаше време за губене.Коленичи до момчето и когато останови, че той няма да отвори очи, започна да обмисля ситуацията.Тихо стенание изплъзнало се от устата на вамипира и подейства като шамар и и я върна рязко в реалността, напомняйки и, че тази гадина времето няма милост и тече с бясна скорост.
Хвана ръката на момчето и я преметна през рамо.Опита се да го изправи итук дойде един от малкото бонуси на това да си вампир..силата и бе повече.Общо взето можеше спокойно да бие Попай моряка на канадска, ако и се отдадеше възможност и то без да се тъпче с онова зелено нещо, наречено спанак.
Дъждът продължаваше да се сипе, а тя отчаяно се молеше вампира да не се е съвзел..Защото щеше да е много жалко да е счупила нокъта си за нещо.
За пръв път през целия си живот се зарадва толкова безмерно, когато доболка познатата врата на дома и придоби очертания пред очите и.измъкна ключа, опитвайки се да задържи момчето изправено и когато вратата най-после изскърца с онзи познат и дразнещ звук, тя бе готова да запее.
Остави го в легнало положение върху дивана и се върна при дъбовата конструкция, играеща ролята на гореспоменатата врата.Затръшна я бързо и бутна всички възможни резета.Когато най-после бе убедена, че няма нито един отворен прозорец, се върна при момчето, което мърмореше нещо.Очите му все още бяха затворени, а по врата му се стичаше кръв.
Момичето смръщи лице и се оптида да игнорира мъничкия факт, каращ червата и да се бонтуват.Извади спирта от горното чекмедже на старата ракла под прозореца и се зае да чисти пораженията.
-Инфекциите са опасно нещо..-промърмори още венъж милсено-Макар че сега няма да са опасни за теб..
Ами сега? Ккаво щеше да стане ако момчето отвореше очи и започнеше да задава въпроси.Та тя не можеше да събере мислите си, камоли да формулира правилно конструктирано изречение...
Единственият вариянт да си спести главоболията бе да го остави тамНе! Не можеше ...още повече сега, когато знаеше какво му предстои..Та нали същото се бе случило и с нея, преди толкова много време.
Издърпа очилата му и ги остави на масичката за кафе.Нямаше да му трябват..Вече бе като нея.Вече бе вампир.
А дъждът продължаваше да се сипе, напомняйки на всички, че надежда дебне от всякъде.Колкото и безнадеждна да изглеждаше една ситуация с един току-що пробуден вампир и вампирка със счупен нокът...

Дани Джаксън · 4 Re: Къщата на Алис и Риш Пет Юни 24, 2011 5:14 pm

Дани Джаксън

Vampire

Брой мнения : 38
Join date : 29.05.2011

Болката бе непоносима...усети как съществото впива зъбите си в него.В крайна сметка вампирите съществуваха.Той отново се замисли за книгите си,като напълно се опитваше да изолира ужасната болка.Скоро мракът се бе превърнал в материя и бе се настанил завинаги в тялото му,карайки всичките му органи да спрат да функционират.Е,поне все още мислеше рационално...или не чак толкова,имайки се предвид,че не спираше да мисли за книги.Мракът продължаваше да впива черните си нокти в душата му,изцеждайки мъчително живота от тялото му.
Опитваше се да диша,но без успех.Клепачите му вече натежаваха,Смъртта го примамваше,все по - настоятелна, в ледените си обятия.Накрая той се предаде на леденото докосване на Смъртта.Сърцето му за последно изтуптя и спря...завинаги.Мракът го бе погълнал напълно.Изпепеляващата болка,която му причиняваше,замести напълно студът,който му даваше Смъртта,която сякаш започна да се отдалечава от него."Не,върни се!" Извика той мислено , опитвайки се да се върне в прегръдките й. "Искам да умра!"-опитваше се да изкрещи той,имаше чувството , че гори."Не още."-прошепна някакъв леден глас в главата му.Може би вече беше умрял,а Смъртта го бе изпратила право в Ада.Накрая се предаде на болката,тъй като не можеше да направи нищо,за да я спре.Това явно му помогна,тъй като след минути заспа.Така де-завинаги.Най-накрая...покой.Беше чудесно,да си почине от болката,умората и от живота като цяло.Чакай малко,ако беше мъртъв,защо продължаваше да се рее в мислите си?
-Не!-тази мисъл го накара да извика и се изправи рязко на дивана.Инстинктивно заопипва наоколо,търсейки очилата си.Накрая осъзна , че няма нужда от тях...виждаше всичко детайлно.Чувстваше се...някак странно.От болката,която бе завладяла цялото му тяло,остана само някакво парене в гърлото. Беше пресъхнал...имаше нужда да пие нещо,нещо повече от вода,за да изгаси огъня в гърлото си.
Точно срещу него имаше огледало...това той ли беше?В огледалото се бе настанила сякаш злата версия на Дан,която беше...доста секси.И от друга страна страшна,заради аленочервените му очи,които святкаха заплашително.Доста интересен сън,дори не предполагаше,че има такова въображение.Реши да му се наслади напълно,игнорирайки жаждата.Изправи се и се завъртя.Това се случи за една малка част от секундата.Той се усмихна - сънищата му често го вдъхновяваха да рисува комикси,но този тук определено му даваше музата да напише роман.В другия край на стаята имаше русокосо момиче,което го гледаше притеснено.Накрая все пак се усмихна и отвори уста , за да се представи.

???? · 5 Re: Къщата на Алис и Риш Пет Юни 24, 2011 5:45 pm

????

Гост

Момчето продължаваше да се мята, а стрелките на часовника вече подминаваха зловещото три през нощта.Тя бе капнала, а по полата и имаше кални следи.Но те не бяха най-вжното в момента.
Следкато бе изчистила полепналата кръв от врата му, се бе настанилав креслото в отсрещния край на стаята и бе започнала да брои чертичките по тапетите.Някъде към триста деведесет и втората въздъхна с досада и затърси друго занимание , с което да оплътни времето си.Заразглежда с любопитство момчето.Успяваше да долови промяната в него и знаеше, че когато се събуди ще е гладен.
Изправи се бързо и се отправи към тъмното тясно стълбище, служещо за спойка между мазето и първия етаж.Олюля се леко и чак сега осъзна колко капнала се чувства.Разтърси глава и се опита да се съвземе.
Бледата светлина, която хвърляше крушката на тавана и бе напълно достатъчна, за да се ориентира.Отвори фризера и извади една от многобройните банки..Бе положителна, любимата и ..леко горчива, но със сладки нокти.
Засмя се тихо.Колко откачено бе да анализира вкуса на нечия кръв.
Най-накрая бе изкачила тясните стълби и –се изправи лице в лице с момчето.Грешка...Вампира.
Очите му светеха в яркочервено, съвсем като рубини.Строен, той приличаше повече на някой, който работи в телевизията или..се снима за кориците на списанията , или...
-Ох!-простена Алис-Къде са ми обноските.
Отклони поглед бързо и закрачи към голямата дървена секция, която служеше за дом на множество кристални чаши, някои от които овдовяли, заради склоността и да чупи всичко, което попадне в ръцете и..Понякога дори супербързите рефлекси не можеха да спасят нещастните чинии или чаши.
-Името ми е Алис-обърна се тя през рамо, изсипвайки кръвта в любимата си чаша.Беше стъклена с изрисувани по нея точки, звездички и маргаритки в синьо, оранжево и зелено.
Взе „ккотейла” и го тикна в ръката му.
-Изпий го и не се мръщи-в този момент приличаше на учителка от началното училище, хванала някой от учениците си с комикс под чина точно в деня на най-важното контролно.
Първото впечатление бе най-важно нали така?
Тя смръщи чело, когато тази мисъл прокънтя в изпразненото и съзнание.Та тя бе изкаляна, разрошена, омацана с кръв.. и се държеше като начална учителка..Съвсем не най-доброто първо впечатление.
Усмихна се плахо, опитвайки се да си придаде по-безгрижен вид.
Безгрижен?
Друг път...Тя стоеше лице в лице с момче чийто живот никога нямаше да бъде същия.
И ето че пак бе пропуснала нещо.Винаги ставаше така..Винаги изпускаше нижката и после се чудеше защо нищо не върви по плана, защо всичко се обърква..като рецепта със сбъркани продукти.
-Предполагам се досещаш какво точно има в чашата...и какво точно трябва да направиш?-повдигна вежда тя
Най-вероятно бе подушил кръвта още щом тя се бе показала на прага..И все пак в ония докторски сериали, които гледаше за да оплътни времето си, наконтените лекари със съмнително бели престилки винаги изтърсваха нещо от сорта на „той е в шок, сега някои неща за него нямат смисъл”.

Дани Джаксън · 6 Re: Къщата на Алис и Риш Пет Юни 24, 2011 6:11 pm

Дани Джаксън

Vampire

Брой мнения : 38
Join date : 29.05.2011

Въпреки че по всичко личеше,че момичето се е сбило с нещо като пума,Дан отвърна на усмивката й . Беше чаровна , очите й бяха топли и за разлика от останалите момичета,тя беше естествено красива. Но реши че сега не е времето да се прави на мачо,тъй като очите му се спряха на пакетчето в ръцете й. Да,точно от това би имал нужда вмомента. Непознатото момиче явно му говореше,мърдащите й устни му помагаха да разбере това.Но не можеше да регистрира думите й , тъй като миризмата пликчето,чието съдържание вече бе изсипано в кристална чаша бе изпълнило синусите му. Тя застана пред него и му подаде чашата с червена течност.Той я грабна и я пресуши за част от секундата. Определено облекчи паренето в гърлото.Бавно,малко по малко,започна да разбира какво става.Опита се да подреди мислите си в главата и да мисли рационално.
-Аз...не се сънувам,нали?-попита той и се изненада,колко плътен и мъжествен е станал гласа му.Това за пореден път го накара да се усмихне.Момичето повдигна вежда,а устата й се разтегли в някакво подобие на усмивка.Тя само кимна с глава в отговор.Не,не можеше да е истина.Обърна гръб на русокоската и се насочи към огледалото.След около три минути перчене,повдигна горната си устна.Кучешките му зъби бяха пораснали с поне три сантиметра,придавайки смешен вид на бреките му.Той ги издърпа от зъбите си набързо и продължи с оглеждането.Вече минута се усмихваше с 24 карата усмивка , явно се бе влюбил в себе си.Кикотът на момичето го накара да се върне към реалността,а също и си даде сметка,че сигурно прилича на идиот отстрани.
-Съжалявам за това - започна той и нямаше как да не я дари с една ослепителна усмивка.Имаше чувството ,че цял живот ще го прави.-Името ми е Даниел , но ти можеш да ме наричаш просто Дан-той и намигна.Всъщност го правеше доста често-момичето за миг си помисли,че Дан има някакъв тик.Е,не бе свикнал да се прави на мачо,но и затова имаше време...имаше цялото време на света,въпреки още да не го осъзнаваше.Тя започваше да се дразни от поведението му,но също се усмихна.
-Аз съм Алис - представи се тя.Пое си дъх , явно за да му обясни къде се намира,но той я засипа с въпроси.
-О,благодаря за коктейла,между другото.Как се казва?...Никога не съм го опитвал,но ми подейства страхотно.О,и къде се намирам?Тук ли живееш?Добро местенце...Сънувах странен сън...-той не си даваше вид на човек,който ще спре да дърдори някога , затова Алис го прекъсна,очевидно решена да му обясни какво се случва с него.Глупакът си нямаше ни най-малка представа...

???? · 7 Re: Къщата на Алис и Риш Пет Юни 24, 2011 6:39 pm

????

Гост

Досущ като развалена радиостанция..Това констатира Алис.ПРеди да даде изра на мислите си, посягайки към думите, това средство за комуникация, несъмнено най-удобно за цели като гореспоменатата.
Все пак прехапа устна, потискайки усмивката, която напираше и правеше всичко възможно да се появи.
-Няма защо-започна тя подред, отговаряйки на похвалата му относно коктейла-Аз лично смятам, че...
Зловещ пукот я прекъсна точно посредата на изречението.”Колко нетактично”-смъмри тя нарушителя си...Преди да осъзнае няколко неща.
За анализ на най-великите литературни произведения, несъмнено най-важно е да се определи хронотопът.Кажи речи време-пространството на прост език, за хора чийто глави са гръмнали от литературните термини.Времето бе три и половина сутринта.Зловещо тиктакащит часовник бе категоричен в това твърдение.Мястото бе къщата, която Алис наричаше свой дом.Доста неконкретизирано...Мястото бе подът в къщата на Алис.
Време бе да разкараме общото и да мием към конкретното.А именно следната ситуация.
Алис лежеше притисната в пода, а Дан бе върху нея, закривайки гледката и.Хъм...по-точно откривайки гледката и.Гледка към очите му и ...
-Смятам, че му липсва чадърче и бъркалка..и може би една от ония клечки, на които слагат декоративни черешки..-изтърси тя
Винаги щом бе нервна правеше така, дърдореше, дърдореше..и заприличваше на Дан преди малко.Отмести поглед от него и го насочи към друга по-важна част от ситуацията.Лимоненожълтият таван бе смъртно прорязан от няколко пукнатини..а там в средата, където се предполагаше, че трябва да има лампа, безжизнено се поклащаше един гол, голеничък кабел..жив нудист.
Не беше нужно Алис да върти глава.Вече знаеше, че на мястото, на кето стоеше преди ще види лампата ..паднала и злобно хилеща се, сякаш казваща „а ти си мислеше, че майсторите са ме интаслирали добре, да да ..ама не!”
-Не съм мислила-въздъхна тя отново, все още приклещена между Дан и пода-Може би трябва да го кръстим „Блъди мери”...не така казват на водката с доматен сок..”Сангре ала Алис”..Самовлюбено от моя страна, но пък аз съм една от малкото, които пият дозата си в чаша.. и имат претенции за чедърче.Така че напълно заслужавам да се казва така...И да.Това разпадащото се е домът ми..всъщност като се замисля, когато се нанесох бе пъти по-зле ..имаше едни портрет на възрастна жена с пупруна рокля.Смятай го..Хъм, май е време да млъкна.-осъзна тя
Но както бяхме отбелязали и по-рано, когато бе нервна не ожеше да млъкне.Всъщност тя май никога не млъкваше...Дори, когато ядеше..грешка пиеше кръв.
-Трябва да се обадя на майстор..интересно, много малко хора се съгласяват да работят през нощта..Искаш ли още..Ъм, кръв имам предвид..
Беше казала всичко, кето се въртеше в главата и...и то със скоростта на бетонобъркачка.Или пък новинар...Не, станеше ли въпрос за бързо говорене, дори говорителите от рекламите на аспирин не можеха да се мерят с нея.

Дани Джаксън · 8 Re: Къщата на Алис и Риш Нед Юни 26, 2011 6:46 am

Дани Джаксън

Vampire

Брой мнения : 38
Join date : 29.05.2011

След последните думи на Алис,усмивката постепенно започна да изчезва от лицето на Дан и на нейно място се изписа огромен въпрос.Тя не можеше да понесе болката от това да го гледа в очите,затова просто отмести глава надясно,към падналата лампа . Дан се изправи и седна на дивана.Погледна се в огледалото и започна да се смее на себе си.Книгите бяха неговата духовна упора цял живот,а сега освен че беше красив,беше и глупав. Това обясняваше червеният блясък в очите му , очилата, зъбите , мускулите...кръвта. Бе изчел хиляди книги за вампири , а ето че сега се бяха превърнали в тих,нашепващ спомен. И изобщо целият му живот , преди да се превърне в това , което е сега,бе просто един спомен.С неговата смърт,бе започнал неговият живот...на вампир.
Отново погледна към момичето,което вече се беше изправило , с пликчето в ръка,и очакваше Дан да я помоли за още кръв.Той просто кимна с глава.Докато тя му подаваше кристалната чаша с кръв,той забеляза в очите й любопитство.Алис като че ли водеше някаква война вътре в себе си-явно се чудеше дали Дан се разяжда отвътре , затова , че е станал вампир.След като изпи няколко чашки , той запълни минутите мълчание с едно "Благодаря." , което този път не бе последвано от усмивка.
-Но той щеше да те убие,ако не те бях спасила,сега щеше да си...-момичето отново започна да говори със скоростта на светлината,затова Дан се изправи и постави пръст на устните й,преди да го заболи главата.
-Наистина ти благодаря - усмихна се той - Сигурно е толкова вълнуващо да си вампир.Душа,затворена в мъртво тяло....завинаги.-Той затвори очи и постави ръка на гърдите си,опитвайки се да усети туптене.Сърцето му сякаш се бе превърнало в парче лед.Дори не изпитваше нужда да диша,просто го правеше инстинктивно.Но какво щеше да се случи оттук нататък.Дали Алис щеше да му бие шута?
-Само едно не разбирам - каза той,тъкмо когато русокоската се бе успокоила-Защо? Защо ме спаси, а не ме остави да умра ? - попита той и погледна момичето.Та тя бе жертвала...нокътя си за Дан. А доколкото знаеше,един женски нокът се равняваше на един човешки живот,при жените.

???? · 9 Re: Къщата на Алис и Риш Нед Юни 26, 2011 8:06 am

????

Гост

Алис спря да се чувства като шунката в сандвич.Дан се бе отместил от нея и отново бе придобил вида на някой гений, размишляващ колко точно блондинки са нужни за завъртането на една крушка.
-Една-троснато каза момичето, без да се усети, че тънката граница между мисловните и братвежи и реалността се е стопила до минимум.
Няколко минути по-късно лицето на Даниел бе посърнало, а думите му я накараха да изкипи като преварена супа.
-Не се самосъжалявай.Въобще не си душа затворена в мъртво тяло!-почти извика тя.
Колко много си приличаха двамата.Отначало тя искаше само смъртта да дойде и да я погълне със странния си аромат на застояло.Не искаше да живее така.Тя вече не бе нормалното момиче, чийто проблеми се свеждат до това как да впечатли капитана на бейзболния обор,какво точно да облече за съботните танци и как да си открадне шоколад преди вечеря. А после? Единственото нещо, което бе останало в съзнанието и бе желанието да убива, за да си набави кръв..И все пак оцеля.
-И, да.Сърцето ти тупти.Много по-бързо от преди.Сега можеш да направиш толкова много неща, за които не си подозирал.Искал ли си да изкачиш Хамалаите само за ден?Или да прекараш цял час под вода без да се наложи да погълнеш и капка кислород?Гледай от позитивната страна..-Алис седна на дивана и въздъхна
Затвори очи и вихрушакта от въпроси я прикова.Дали бе постъпила правилно? Дали това не беше проклятие, което той не заслужаваше да изживее? Дали самата тя бе доволна от този начин на живот..
Без повече слънце, без право на какъвто и да било личен живот с представител на раса различна от тази на вампирите...
Още един въпрос..защо ме спаси.
Чакайте.Ето, че отново онази тънка граница се бе размила и въпросът съвсем не бе част от мисловната вихрушка...Бе зададен от момчето.А тя трябваше да събере това, което бе останало от здравия и разум и да се съсредоточи върху отговора.
Букви, срички, думи..изречения.
Сякаш отново се бе завърнала в един от онези часове в детската градина, в които малките деца трябваше да се научат правилно да изразят това, което се помещава в харддиска на раменете им.
-Защото никой не заслужава да умре по този начин.Макар да имам остри зъби и да се храня с кръв, не значи, че си нямам сърце, което трябва да отбележа тупти.-натърти на последните думи момичето
После погледът и падна върху счупения нокът, който изглеждаше катастрофално.Макар и вампир, Алис държеше на ноктите си.И то много.
Въздъхна още веднъж и реши, че трябва да помълчи в памет на модната катастрофа.
Само дето не бе от мълчаливите и щеше да го отложи за друг път.
-Трябва да ти връча пилата знаеш ли..-промърмори тя, обръщайки се към Дан

Дани Джаксън · 10 Re: Къщата на Алис и Риш Чет Юли 07, 2011 4:59 pm

Дани Джаксън

Vampire

Брой мнения : 38
Join date : 29.05.2011

Докато Дан оправяше нокътя на Алис , си даде сметка за много неща . И за да запълни неловката тишина,появила се в стаята /като изключим дращенето на пилата/ , тя му обясняваше надълго и нашироко за всякакви същества.Оказа се, че всичко , за което е чел,е съществувало - да,включително и Кървавата Мери. След като приключи с нокътя й , се ухили . Резултата беше по-добър от очакваното,дори русокоската се усмихна.
Малко след това Дан опря чело в студеното стъкло , а погледът му зашари из нощното небе,изпълнено със звезди, и се спря върху вълшебният полумесец,който го осветяваше. Усмихна се,мислейки как един ден луната отново ще бъде цяла и окъпана в прекрасния си лунен блясък , докато той може би никога повече нямаше да усети своята пълнота и мощ ... но новата му духовна упора беше това,че душата му си е останала непокътната,макар и в мъртвото тяло . Все още изпитваше емоции и т.н. и което беше повече , не се чувстваше като да излезе и да убива хора за удоволствие или просто за да утоли жаждата си.Надяваше се единствено с вървежа на дните всичко да се нареди.
Погледна Алис в топлите очи и това явно го накара да изпадне в носталгични мисли...които от стоя страна създадоха у него повторно стремеж за новоизживяно щастие. От цялата история,която му разказа ,единственото нещо,което му направи впечатление,бе че липсваха отрицателни черти . Но реши да не и губи времето , а също и своето.Хвана я за ръка и я задърпа навън . Тя с усмивка тръгна след него ,леко учудена,че той приема цялата история толкова леко. Той също бе учуден от себе си , явно цял живот е живял с мисълта,скрита дълбоко в някоя утроба на съзнанието си,че всичко свръхестествено,всъщност съществува.
Реши да не мисли за това и се опита да се наслади на новият си живот . Но просто беше невъзможно...в очите на Алис все още се четеше объркване . Какво ли щеше да прави оттук нататък с него ? Дали просто го беше спасила от зъбите на вампира от съжаление ? Може би не трябваше да й се натрапва ... затова просто спря на средата на сънливата гора,в която двамата с Алис се разхождаха мълчаливо,изгубени в мрака на нощта . Но плътният мрак не успя да попречи на Алис да прочете въпросът в очите му...

Sponsored content

Къщата на Алис и Риш

1 Къщата на Алис и Риш Чет Юни 02, 2011 6:49 am

????

2 Re: Къщата на Алис и Риш Съб Юни 11, 2011 7:05 pm

Риш

3 Re: Къщата на Алис и Риш Пет Юни 24, 2011 3:47 pm

????

4 Re: Къщата на Алис и Риш Пет Юни 24, 2011 5:14 pm

Дани Джаксън

5 Re: Къщата на Алис и Риш Пет Юни 24, 2011 5:45 pm

????

6 Re: Къщата на Алис и Риш Пет Юни 24, 2011 6:11 pm

Дани Джаксън

7 Re: Къщата на Алис и Риш Пет Юни 24, 2011 6:39 pm

????

8 Re: Къщата на Алис и Риш Нед Юни 26, 2011 6:46 am

Дани Джаксън

9 Re: Къщата на Алис и Риш Нед Юни 26, 2011 8:06 am

????

10 Re: Къщата на Алис и Риш Чет Юли 07, 2011 4:59 pm

Дани Джаксън

11 Re: Къщата на Алис и Риш

Sponsored content