Съб Ное 05, 2011 7:53 am by 
Мястото, къде всъщност доста рядко се случваше да остава семейство Елсуорт, имащо "гордостта" все пак да носи позвището "техен дом"...
You wouldn't know what expects you in the shadows...
Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости
Нула
Най-много потребители онлайн: 17, на Нед Окт 10, 2021 6:13 pm
Нула
Най-много потребители онлайн: 17, на Нед Окт 10, 2021 6:13 pm
Top posters
CURRENT MOON
Домът на Ellsowrth
Съобщение [Страница 1 от 1]
2 Re: Домът на Ellsowrth Пон Май 30, 2011 4:30 pm
Risha Ellsworth
Hunter
Да ... Може би се чудите защо се озъртам като член на семейство язовци, погнати от безмилостните горски любители на нетипичния див лов. Хм ... да. Мисля че е така от край време. Само, че именно сегашният случай коренно се различаше от предшествениците си. Наистина. Причината, поради която попринцип следвам подобно поведение е ... нека кажем онази тъмна част, от денонощието, която странно защо обожава да прикрива разни откачалки. Е, може би пък не е толкова странно. Както и да е...
Но току в този случай единственият мотив да се озъртам във всички посоки бе като че ли напълно приемлив. Във всяко едно нормално семейство се случваше, нали? И беше всеповтарящ се модел... малката сестра прави мръсно на големият брат. Какъв готин и железен сценарий, не мислите ли?
И, както си му е редът, би трябвало вниманието ми да е изострено на макс, сякаш самият дявол би ме прибрал за подобни действия към Ейд/каква ирония само.../
Насочих поглед към малкото проблясващо джобно ножче в ръката ми, необяснимо защо каращо ме да се усмихвам идиотски на иначе глупакоустойчивият ми план. Дори и аз не бих мога да се объркам – тук какво не се връзва?
Острието сякаш оживя и се присъедини към душевното ми щастие... вече нямаше да се налага да ползвам онези тапи за уши, които така или иначе не представляваха особена защита предвид заобикалящата ме среда на шумообожаващи индивиди.
Едно гласче в главата ми подсказваше, че може би се държа прекалено детински, но нали бях свикнала да не му обръщам внимание и да не давам вид че съм регистрирала предупреждението му, нищо не ме спираше...
Имах да си го връщам за толкова години. И все пак... не че надупчените и прорязани барабани бяха идеално решение, но в случая ме удовлетворяваха... донякъде.
Скърцащият звук, наподобяващ дране по училищна дъска, допълнен от разпаряне на част от ударната техника на брат ми оповести появата си подобаващо, като ме накара да се ухиля широко.
Най-сетне щях да мога да се наспя като хората! Здравей малка зелена маймунка която обича да ме ръчка щом хъркам... Ама не хъркам наистина, знаете нали?
Нека само да вметна... Глупакоустойчивият план ... всъщност да, беше глупако устойчив, само че очевадно се намираха гений на идиотщината /живият пример е пред вас/, които успяваха да се оплетат като пате в калчища въпреки наличието на железен план за бягство...
Една руса глава се подаде зад касата на вратата и определено ми даде да разбера че не съм, ама въобще не съм на „ти” с каузите против големите братя...
Но току в този случай единственият мотив да се озъртам във всички посоки бе като че ли напълно приемлив. Във всяко едно нормално семейство се случваше, нали? И беше всеповтарящ се модел... малката сестра прави мръсно на големият брат. Какъв готин и железен сценарий, не мислите ли?
И, както си му е редът, би трябвало вниманието ми да е изострено на макс, сякаш самият дявол би ме прибрал за подобни действия към Ейд/каква ирония само.../
Насочих поглед към малкото проблясващо джобно ножче в ръката ми, необяснимо защо каращо ме да се усмихвам идиотски на иначе глупакоустойчивият ми план. Дори и аз не бих мога да се объркам – тук какво не се връзва?
Острието сякаш оживя и се присъедини към душевното ми щастие... вече нямаше да се налага да ползвам онези тапи за уши, които така или иначе не представляваха особена защита предвид заобикалящата ме среда на шумообожаващи индивиди.
Едно гласче в главата ми подсказваше, че може би се държа прекалено детински, но нали бях свикнала да не му обръщам внимание и да не давам вид че съм регистрирала предупреждението му, нищо не ме спираше...
Имах да си го връщам за толкова години. И все пак... не че надупчените и прорязани барабани бяха идеално решение, но в случая ме удовлетворяваха... донякъде.
Скърцащият звук, наподобяващ дране по училищна дъска, допълнен от разпаряне на част от ударната техника на брат ми оповести появата си подобаващо, като ме накара да се ухиля широко.
Най-сетне щях да мога да се наспя като хората! Здравей малка зелена маймунка която обича да ме ръчка щом хъркам... Ама не хъркам наистина, знаете нали?
Нека само да вметна... Глупакоустойчивият план ... всъщност да, беше глупако устойчив, само че очевадно се намираха гений на идиотщината /живият пример е пред вас/, които успяваха да се оплетат като пате в калчища въпреки наличието на железен план за бягство...
Една руса глава се подаде зад касата на вратата и определено ми даде да разбера че не съм, ама въобще не съм на „ти” с каузите против големите братя...
3 Re: Домът на Ellsowrth Пон Май 30, 2011 5:06 pm
????
Гост
Странно, наистина странно.Обикновенно Ейдриън бе от ония двукраки индивиди, които спяха като пънове.А после не чувстваха умора.Само дето нещо се бе случило.След онзи странен инцидент преди две седмици, тялото му отказваше.Нощем се въртеше като оголен кабел при досег с електричество, а денем бе по-уморен и от майка на три невръстни деца.И сега ставите на колената му скърцаха в такт с дървените дъски на стълбището.Сякаш бе герой в реклама на Артростоп.Някъде по средата се запита дали няма да е най-добре да легне на стърбището и да затвори очи.Трябваха му няколко секунди за усмисли това, което току-що бе преминало през главата му.Да легне на стълбите?Артростоп?
Да, нещо наистина куцаше.Добре всичко куцаше.Бе омършавял, обичайно зелените му очи бяха придобили мътен вид, сякаш бле сстоял три седмици на тъмно без храна.По кожатта му все още личаха белези на онези места, на които се бяха забили малките стакълца.
Промърмори под нос и зави зад ъгъла.Още преди подметките на кецовете му да стъпят изцяло върху площадката на втория етаж забеляза сноп светлина пълзящ под края на вратата и през малкия отвор, играещ роля на ключалка.
-Риша.-тялото му се разтресе внезапно от гнева, който изпита
Сестра му си умираше да му върти номмера и бе готов да заложи и последните си десет долара, че тя отново е направила нещо.
Повечето хора, които имаха щастието или по-скоро нещастието да го познават, знаеха, че е спокоен и усмиххнат.Ала нещо се бе променило.Дали ПЛутон бе застанал в сянка на Меркурий, или всичко се дължеше на климатичните проблеми, това си оставаше основна загадка.Ала момчето бе повече от ядосано още преди да разбере..че барабаните му са раздрани.
-Какво по дяволите си мислиш, че правиш? Не ти ли писна,Риша?Защо не отидеш да пребиеш някой "таласъм"-изписа кавичките с пръсти във въздуха докато продължаваше да фучи подобно на парен локомотив-Ако аз направя нещо на някоя от безценните ти ками веднага отиваш при татко и му изпяваш всичко!Защото знаеш, че ще заеме твоята страна.Затова ли съсипваш вещите ми?!
Да, нещо наистина куцаше.Добре всичко куцаше.Бе омършавял, обичайно зелените му очи бяха придобили мътен вид, сякаш бле сстоял три седмици на тъмно без храна.По кожатта му все още личаха белези на онези места, на които се бяха забили малките стакълца.
Промърмори под нос и зави зад ъгъла.Още преди подметките на кецовете му да стъпят изцяло върху площадката на втория етаж забеляза сноп светлина пълзящ под края на вратата и през малкия отвор, играещ роля на ключалка.
-Риша.-тялото му се разтресе внезапно от гнева, който изпита
Сестра му си умираше да му върти номмера и бе готов да заложи и последните си десет долара, че тя отново е направила нещо.
Повечето хора, които имаха щастието или по-скоро нещастието да го познават, знаеха, че е спокоен и усмиххнат.Ала нещо се бе променило.Дали ПЛутон бе застанал в сянка на Меркурий, или всичко се дължеше на климатичните проблеми, това си оставаше основна загадка.Ала момчето бе повече от ядосано още преди да разбере..че барабаните му са раздрани.
-Какво по дяволите си мислиш, че правиш? Не ти ли писна,Риша?Защо не отидеш да пребиеш някой "таласъм"-изписа кавичките с пръсти във въздуха докато продължаваше да фучи подобно на парен локомотив-Ако аз направя нещо на някоя от безценните ти ками веднага отиваш при татко и му изпяваш всичко!Защото знаеш, че ще заеме твоята страна.Затова ли съсипваш вещите ми?!
4 Re: Домът на Ellsowrth Пон Май 30, 2011 6:11 pm
Risha Ellsworth
Hunter
А! Някой да ме ощипе, че ще се ощипя сама!
Май трябваше да се науча да не се стряскам от обичайните крясъци на Ейдриан, които в интерес на истината не звучаха по обичайният раздразнен начин...
Примигнах бързо, колкото очите ми да се фокусират, и то изглежда само за да видя разярената физиономия на брат ми. ...
Разярена? От кога така? Е, вярно че тези барабани бяха единствени по рода си но все пак... рядко се намираше нещо, способно да го изкара извън нерви и то до такава степен че попринцип симпатичната му усмивка да се разкривява въхру познатото му лице.
- Какво по дяволите си мислиш, че правиш? Не ти ли писна,Риша?Защо не отидеш да пребиеш някой "таласъм". Ако аз направя нещо на някоя от безценните ти ками веднага отиваш при татко и му изпяваш всичко!Защото знаеш, че ще заеме твоята страна.Затова ли съсипваш вещите ми?!
Чакайте, чакайте, чакайте. Тук нещо не се връзваше... Макар че обожавах да остроумнича, особено затапвайки брат ми, като че ли една рационално мислеща част от главата ми ме посъветва да си затварям устата. А кога ли съм я слушала?
- Хей, Ейд ... Спокойно. Друг път не прекалявай с Ред бул-а, окей? А .. таласъмите са пичове и ценят камите ми които междудругото са безценни антики. Ммм – огледах го от горе до долу търсейки нещо нередно – Колкото до барабаните, ще си купиш нови... не е фатално.
Засмях се за капак на сбитата ми реч и понечих да се насоча към кухнята за купа шоколадов сладолед, когато странността на Ейд продължи да се проявява.
Ръгна ме в хълбока, най-вероятно на шега или да привлече вниманието ми може би, понеже нямах и ни най-малко намерение да губя повече време в дразги. Обърнах се, а онова гласче в главата ми се провикна: „Когато нещо те ръчка, сръчкай го и ти!”
- Ъм...
Постарах се да не излеждам притеснена от факта че секунда по късно ме изблъска нанякъде, а аз най-неприветливо целунах стената.
Ау!
Усетих как по устната ми шурна струйчица гореща алена течност.
- Заради проклетите барабани?! Какво по дяволите ти става?
Май трябваше да се науча да не се стряскам от обичайните крясъци на Ейдриан, които в интерес на истината не звучаха по обичайният раздразнен начин...
Примигнах бързо, колкото очите ми да се фокусират, и то изглежда само за да видя разярената физиономия на брат ми. ...
Разярена? От кога така? Е, вярно че тези барабани бяха единствени по рода си но все пак... рядко се намираше нещо, способно да го изкара извън нерви и то до такава степен че попринцип симпатичната му усмивка да се разкривява въхру познатото му лице.
- Какво по дяволите си мислиш, че правиш? Не ти ли писна,Риша?Защо не отидеш да пребиеш някой "таласъм". Ако аз направя нещо на някоя от безценните ти ками веднага отиваш при татко и му изпяваш всичко!Защото знаеш, че ще заеме твоята страна.Затова ли съсипваш вещите ми?!
Чакайте, чакайте, чакайте. Тук нещо не се връзваше... Макар че обожавах да остроумнича, особено затапвайки брат ми, като че ли една рационално мислеща част от главата ми ме посъветва да си затварям устата. А кога ли съм я слушала?
- Хей, Ейд ... Спокойно. Друг път не прекалявай с Ред бул-а, окей? А .. таласъмите са пичове и ценят камите ми които междудругото са безценни антики. Ммм – огледах го от горе до долу търсейки нещо нередно – Колкото до барабаните, ще си купиш нови... не е фатално.
Засмях се за капак на сбитата ми реч и понечих да се насоча към кухнята за купа шоколадов сладолед, когато странността на Ейд продължи да се проявява.
Ръгна ме в хълбока, най-вероятно на шега или да привлече вниманието ми може би, понеже нямах и ни най-малко намерение да губя повече време в дразги. Обърнах се, а онова гласче в главата ми се провикна: „Когато нещо те ръчка, сръчкай го и ти!”
- Ъм...
Постарах се да не излеждам притеснена от факта че секунда по късно ме изблъска нанякъде, а аз най-неприветливо целунах стената.
Ау!
Усетих как по устната ми шурна струйчица гореща алена течност.
- Заради проклетите барабани?! Какво по дяволите ти става?
5 Re: Домът на Ellsowrth Вто Май 31, 2011 5:16 am
????
Гост
В главата му изникна онази ужасяващо набиваща се в главата ти фраза ."Ред бул дава крилаа!"За какпак ръка за ръка с онези реклама, на която ппрез екрана притърчаха рисувани бели човечета, които те карат да си зададеш глобалния въпрос "по дяволите, що за художник няма моливи, с които та оцветява".Ако имаше нещо на този свят, което Ейдриън да мразеше повече от козунака със стафиди, то това бе Зед була.
Но не това бе причината за внезапната вълна на ярост, успяла да стигне чак до пръстите на краката му.
И тогава загуби контрол.
Може би е редно да започнем с малките детайли преди да стигнем до онази сърцевина на проблема.
Белите завеси, спискащи се чак до пода на стаята, се бяха впуснали в луд танц с вятъра.Нашият герой обичаше да спи на отворен прозорец, напук на всичко, което витаеше навън.Но не това бе един от ключовите моменти в нашата история.Бе пълнолуние.Пълната луна светеше като електрическа крушка от онези най-мощните.Повечето порядъчни хора едва ли забелязваха.Най-вероятно заблудени оключваха вратата на гаража си, качваха се в колата си, прекарваха поредния ден в офиса приковани зад бюрото с чаша кафе в ръка.И когато се прибираха, бяха твръде заети да мърморят колко ужасно е постъпил шефа, натовайрвайки ги с допълнителлно работа.И никой не поглеждаше луната.
Ейдриън обаче бе израснал в семейство, в което лунния календар бе основна тема за събеседване.Цялото семейство се събираше около масата и вместо да обсъждаше спадовете или съответно покачванията на лихвите на стоковата борса, Елсуорт старши започваше да дърдори колко подходящ е денят за лов на..
Върколаци.
-Риша, отдръпни се.-сякаш през Ейдриън премина електрошок
Ала бе твърде късно.В онзи момент, в който момчето се осъзна, Риша вече бе залепена за стината.
Храс!
Ейдриън се свлече на пода.Тялото му се изви като дъга, после още веднъж..и още веднъж.Чу се звук от трошене на кости.Ръката му се изви неестествено,а мътнозелените му очи станаха яркожълти като голям гербер.
В следващия миг дрехите му се разкъсаха, давйки път на голямо количество сива козина.Докато се променяше, усещаше болката, а от устните му излизаха неестествени за иначе търпеливата му природа крясъци.Опита се да се изправи, да побегне, да се отдалечи от нея, ззащото колкото и да бе ядосан, не искаше да я наранява..Поправка, искаше.
В главата му се бе появил ддрезгав глас, който му нареждаше да се храни.
Няколко секунди по-късно от русата глава на Ейдриън Елсуорт не бе останало и помен.Точно там, насредата на стаята, в допълнение към пясъчножълтия килим, се бе появил вълк в същия цвят.
Спусна се към Ри без дори да си прави труда да се замисли.Преди да забие зъби в плътта и, усети ножа, забиващ се в рамото му.Острието потъна, а алени капки оставиха отпечатъка си върху пода.Удърът обаче се размина със сърцето му.Което значеше, че ще се съвземе скоро.
Пп:Сори, че е такава боза :/
Но не това бе причината за внезапната вълна на ярост, успяла да стигне чак до пръстите на краката му.
И тогава загуби контрол.
Може би е редно да започнем с малките детайли преди да стигнем до онази сърцевина на проблема.
Белите завеси, спискащи се чак до пода на стаята, се бяха впуснали в луд танц с вятъра.Нашият герой обичаше да спи на отворен прозорец, напук на всичко, което витаеше навън.Но не това бе един от ключовите моменти в нашата история.Бе пълнолуние.Пълната луна светеше като електрическа крушка от онези най-мощните.Повечето порядъчни хора едва ли забелязваха.Най-вероятно заблудени оключваха вратата на гаража си, качваха се в колата си, прекарваха поредния ден в офиса приковани зад бюрото с чаша кафе в ръка.И когато се прибираха, бяха твръде заети да мърморят колко ужасно е постъпил шефа, натовайрвайки ги с допълнителлно работа.И никой не поглеждаше луната.
Ейдриън обаче бе израснал в семейство, в което лунния календар бе основна тема за събеседване.Цялото семейство се събираше около масата и вместо да обсъждаше спадовете или съответно покачванията на лихвите на стоковата борса, Елсуорт старши започваше да дърдори колко подходящ е денят за лов на..
Върколаци.
-Риша, отдръпни се.-сякаш през Ейдриън премина електрошок
Ала бе твърде късно.В онзи момент, в който момчето се осъзна, Риша вече бе залепена за стината.
Храс!
Ейдриън се свлече на пода.Тялото му се изви като дъга, после още веднъж..и още веднъж.Чу се звук от трошене на кости.Ръката му се изви неестествено,а мътнозелените му очи станаха яркожълти като голям гербер.
В следващия миг дрехите му се разкъсаха, давйки път на голямо количество сива козина.Докато се променяше, усещаше болката, а от устните му излизаха неестествени за иначе търпеливата му природа крясъци.Опита се да се изправи, да побегне, да се отдалечи от нея, ззащото колкото и да бе ядосан, не искаше да я наранява..Поправка, искаше.
В главата му се бе появил ддрезгав глас, който му нареждаше да се храни.
Няколко секунди по-късно от русата глава на Ейдриън Елсуорт не бе останало и помен.Точно там, насредата на стаята, в допълнение към пясъчножълтия килим, се бе появил вълк в същия цвят.
Спусна се към Ри без дори да си прави труда да се замисли.Преди да забие зъби в плътта и, усети ножа, забиващ се в рамото му.Острието потъна, а алени капки оставиха отпечатъка си върху пода.Удърът обаче се размина със сърцето му.Което значеше, че ще се съвземе скоро.
Пп:Сори, че е такава боза :/
Съобщение [Страница 1 от 1]
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
|