- Вечна скръб по петите ще те гони,
само тъга и болка във сърцето ти ще броди.
Нека думите ми изпълнят се сега,
нека напълни се с кал мъжката душа. - наистина беше интересно как някои хора вършеха две неща едновременно, в случая на Авива обаче, тя вършеше цели 4 неща. Вървеше, пишеше закилнание, ритмично пукаше балончета с дъвката си и успяваше успешно да избегне всяко едно блъскане в човек, в този претъпкан бар. На дали трябваше да включва и дъвката в така ползотворните действия, които извършваше, но така или иначе нямаше какво друго да прави освенна ум да изброява глуповатите си едновременни действия, които бяха изключително прости...
- Кал?! Кой казва "кал" в заклинание за проклинане на мъж? - поклати глава момичето като изведнъж й се прииска да се цапардоса с нещо тежко, което поне до някъде да убие клетките в мозъка й макар с това да имаше огромна вероятност и малкото, които са й останали просто да се изпарят сякаш никога не са съществували. В такъв случай Вив определено щеше да стане за лудницата, където според най-близките й беше иделаното местенце за нея имайки предвид, че разправяше на ляво и дясно как била вещица и тем подобни. Разбира се тя беше, но по някаква необяснима причина не можеше да го докаже пред хората, но се предполагаше, че това е хубаво, тъй като идеята да изгори на клада не й се нравеше особено...нито сега, нито никога.
И докато така успешно избягваше сбълъсците с хората изведнъж късметът й намаля до минимум и тя се оказа в рязък и болезнен контакт с някакво момиче. Болката появила се в главата й беше доста внезапна, но както се появи, така й от нищото изчезна, сякаш Вив рязко бе премахнала лепенка от стара рана.
Особата, която така внезапно се бе оказала неволната жертва на лошото шофиране на Авива, започна да бърбори нещо, но нито думичка от това, което казваше не достигаше до все още въртящата се от сблъсъка глава на тъмнокосата. Единственото, което успя да разбере Вив, бе едно "наздраве" и то само заради поклащането на чашата и изпиването й на екс след това.
Нека предположим, че точно това е имала предвид и в случая Вив трябваше да отвърне с нещо, което щеше да е трудно имайки предвид факта, че идваше в този бар, само защото внезапно получаваше вдъхновение за някое друго смахнато заклинание, което после или не й вършеше работа или докарваше само проблеми. Трудно беше да приеме за себе си, че е добра вещица, когато в главата й хрумваха само тънки хитринки, но пък на лице беше и друг факт - никое от злокобните й заклинания не вършеше работа и може би за това беше виновен дха на Бриана, който не й позволяваше да върши глупости с дара, който бе получила.
- Какво каза? - извика чернокоската като се преведе към случайната си жертва на сблъсък и очевидното новата събеседница. - Съжалявам, не чувам и думичка от казаното. Не съм сигурна дали е от музиката или от недостига на мозъчни клетки, който внезапно получих.
п.п. сори, че не успях да пиша още вчера.