Тихият монотонен звук се бе вкопчил здраво във въздуха и се носеше наоколо.Жабешкото квакане всъщност бе съвсем тихо..само дето Алис го чуваше така, сякаш зелените обитатели на близкото езеро бяха хванали високоговорители и си бяха устроили състезание по надквакване.Това си бе един от минусите на вампирския слух..Минуси, защото като всяко нещо и това да си кръвопиец си имаше два полюса, досущ като батерия.Вампирският слух всъщност бе много полезно нещо..Алис с безпроблемност можеше да определи на колко пряки точно е поредната полицейска кола, изпратена да разследва мистериозното изчезване на солидно количество банки кръв от близката сграда, маркирана с голям червен кръст отпред на фасадата.Също така, слуха и и бе верен помощник в диагностицирането на състоянието на покъщнината.Точно така.Съвсем ясно чуваше термитите, хранещи се необезпокоявано с любимия и люлеещ се стол..или с рамката на зловещата картина, висяща точно до стъклените очи на прозореца..ала точно сега момичето мръщеше лице, сякаш самият президент бе съобщил, че ще срине държавата и на нейно място ще построи увеселителен парк, чийто врати ще са отворени само за министрите и другите длъжностни лица, които се грижат машината наречена държавен бюджет да функционира.Просто ушите и бучаха със силата на бойлер от трийсетте.Това бе и причината краката и да се движат толкова бързо, принабрегвайки ужасната хватка на сандалите с черешов цвят, извисяващи се на цели шест сантиметра и половина от земята.Неособено равната повърхност обаче реши да даде принос за доизглаждането на ситуацията и опулената физиономия на един назъбен камък стана причината Алис да се олюлее като нестабилна конструкция от карти.Ръката и инстиктивно хвана тази на Дан, който бе потънал в забравата на тишината.Двамата продължиха да вървят, когато той най-после спря.Вампирката се обърна към него, търсеща отговор за това внезапно забиване на спирачките от страна на момчето.В очите му обаче се четеше объркване.
Алис не бе от най-прозорливите.Детективските филми я объркваха и до последно я държаха в напрежение...Дори онези, нискобюджетните, в които бе пределно ясно, кой точно е убиеца..Ала този път безпроблемно осъзна какво точно се въртеше в главата на Даниел.Безспирната вихрушка от въпроси, така присъща на децата, бе заляла цябото и съзнание и тя изведнъж усети отсъствието на дарът наречен слово.
Тя самата не знаеше какво да му каже..Не знаеше защо го бе спасила..Всъщност знаеше..никой не заслужаваше да умре потози начин..имаше и друго нещо..и..
Съзнанието и изведнъж замря.
-Остани да живееш с мен..-изрече тя съвсем сигурна в думите си
Съб Ное 05, 2011 7:53 am by 
