Съб Ное 05, 2011 7:53 am by 
[Може би е редно да ви се представя..Все пак всяко едно запознанство задължително започва именно с тази част.Ръкостискане и размяна на имена.Но не съм сигурен, че вие искате да ме познавате.Предлагам да променим реда на нещата поне за малко.Изслушайте историята ми и ако още искате, тогава ще ви кажа името си.
Когато ме погледнете, не може да не се питате на колко години съм.Някои ще кажат двадесет, други двадесет и една.Но никой няма да ми даде ужасяващия трийсеттак.Дори самият аз, когато застана пред огледалото се чувствам млад.Уви, отдавна минах периода на гимназията, периода на пълнолетие...и периода на пенсиониране.Точната цифра на годините ми може да получите като съберете абсолютната височина на връх Еверест, дълбочината на Мадианската падина в милиметри, миаметъра на нашата планета и разстоянието между Меркурий и Плутон.Ще ви се наложи да смятате наум, защото сами виждате, че цифрата не може да се побере на дисплея на чисто новия ви телефон.Вероятно някои от вас вес вече се насочват към вратата, мислейки, че съм луд.Добре.Така да бъде, не съм очаквал и по-различна реакция.Но дори тези от вас, които все още ме слушат с очакване, скоро ще ги последват убеден съм.
Обикновено в детската градина малчоганите биват питани с какво изкарват хляба си родителите им.Сред отговорите обикновено се подвизават обичайните заподозрени-летци, магазинери, пожарникари..За жалост, във времето, в което съм роден, това предприятие за отглеждане на деца не съществуваше.Но дори да го имаше, отговорът винаги щеше да е един и същи.Татко е създател, а майка нямам.
Срещу думата „създател” в тълковните речници ще видите „творец”, „човек, който е създал нещо”.Е, нито едно от двете не ще ни послужи за буквалното разплитане на занаята на моя така наречен баща.Второто може би е по-близко от първото.С тази подроббност, че моя баща съвсем не може да се нарече „човек”.А.Ето, че още една част от вас натиска дръжката и се изплъзва от стаята.
Как казвахте вие хората?Може би е време да хвърля бомбата?Както и да е, разбрахте ме.Баща ми наистина е създател и вие, мили мои сте живото доказателство.Вие и вашия дом, сте плод на седемдневния му труд.А аз и братята ми сме ваши покровители.Защото макар да го ядосахте след онази проява на Ева, той ви обича твърде много, за да ви остави да се справяте сами.
Думата рай, забелязъл съм, има значение за всеки различно.общо взето всичко се стеснява до кръга на приятното.Ала никой от вас не допуска, че горе нещата стоят по различен начин.Ред, спокойствие и мир? Да, да..ЗАщо мислите ние ангелите не спим.Твърде заети сме да внимаваме за живота си.
Да, ние ангелите.Точно това съм аз.Така ме наричате, понезнайни причини.Странно, когато напиша „ангел” в онова чудо Гугъл, ми излизат анимирани бебета, с приятно зачервени бузи, памперс и пухкави криле.Но не и това, което всъщност редставляваме.
Човек, който не ни е виждал в истинската ни форма, не би могъл да си ни представи.Да речем, че приличам на светлината от триста триставатови крушки.Сега, като знам какви сте любопитни вие човешките същества, най-вероятно си задавате следващия въпрос.Защо пред вас стоя от плът и кръв?
Нещата стоят горе-долу така.Това е моята опаковка.Човешката ми опаковка, която честно да призная понякога стагя много.За да ходя спокойно по земята и да се сливам с обстановката, ми се налага да изглеждам така.Това донякъде ограничава силите ми.
Е, като чистокръвен син на баща си, си имам някои привилегии.Като например да се разхождам сред вас, а вие дори да не подозирате, че сте сами.Не, не летя.Имампо-добра способност.За част от секундата мога да се озова от Зимбабве, в хола на дома ви в Южна Калифорния.А ако сте непослушни, само щраквам с пръст и краткия ви нищожен и заблуден животец приключва.Заблуден си е, недейте да спорите.
Вие дори не подозирате за войната, разиграваща се сред вас.Същества от мрака и ловци кръстосващии огън.Но както споменах, баща ми ви обича твърде много, за да позволи да загинете.Това е причината да ми се налага да нося тези окови дрехите, да плащам сметки и да използвам дяволския влак под земята..как му казвахте? Метро?
Защо ли очаквам отговор..Като пред себе си виждам само празна стая.Казах ви, че няма да дочакате финала и най-важната част .Името ми.
А.Ето, че дочувам и радиостанцията на близкото управление.
„Висок метър и осемдесет мъж, на възраст около 21 с гарваново черна коса и ясносини очи.”Това май съм аз.Което ще рече, че е време да се изпарявам.А това, определено няма да е трудно.
И специално за теб, да точно ти, смелчагата дочакал финала на историята ми, името, на което се води сметката ми за парно е Джонатан.Джоната Родни Скот.Но честно да си призная, повече ми харесва да ме наричат Нат.
Когато ме погледнете, не може да не се питате на колко години съм.Някои ще кажат двадесет, други двадесет и една.Но никой няма да ми даде ужасяващия трийсеттак.Дори самият аз, когато застана пред огледалото се чувствам млад.Уви, отдавна минах периода на гимназията, периода на пълнолетие...и периода на пенсиониране.Точната цифра на годините ми може да получите като съберете абсолютната височина на връх Еверест, дълбочината на Мадианската падина в милиметри, миаметъра на нашата планета и разстоянието между Меркурий и Плутон.Ще ви се наложи да смятате наум, защото сами виждате, че цифрата не може да се побере на дисплея на чисто новия ви телефон.Вероятно някои от вас вес вече се насочват към вратата, мислейки, че съм луд.Добре.Така да бъде, не съм очаквал и по-различна реакция.Но дори тези от вас, които все още ме слушат с очакване, скоро ще ги последват убеден съм.
Обикновено в детската градина малчоганите биват питани с какво изкарват хляба си родителите им.Сред отговорите обикновено се подвизават обичайните заподозрени-летци, магазинери, пожарникари..За жалост, във времето, в което съм роден, това предприятие за отглеждане на деца не съществуваше.Но дори да го имаше, отговорът винаги щеше да е един и същи.Татко е създател, а майка нямам.
Срещу думата „създател” в тълковните речници ще видите „творец”, „човек, който е създал нещо”.Е, нито едно от двете не ще ни послужи за буквалното разплитане на занаята на моя така наречен баща.Второто може би е по-близко от първото.С тази подроббност, че моя баща съвсем не може да се нарече „човек”.А.Ето, че още една част от вас натиска дръжката и се изплъзва от стаята.
Как казвахте вие хората?Може би е време да хвърля бомбата?Както и да е, разбрахте ме.Баща ми наистина е създател и вие, мили мои сте живото доказателство.Вие и вашия дом, сте плод на седемдневния му труд.А аз и братята ми сме ваши покровители.Защото макар да го ядосахте след онази проява на Ева, той ви обича твърде много, за да ви остави да се справяте сами.
Думата рай, забелязъл съм, има значение за всеки различно.общо взето всичко се стеснява до кръга на приятното.Ала никой от вас не допуска, че горе нещата стоят по различен начин.Ред, спокойствие и мир? Да, да..ЗАщо мислите ние ангелите не спим.Твърде заети сме да внимаваме за живота си.
Да, ние ангелите.Точно това съм аз.Така ме наричате, понезнайни причини.Странно, когато напиша „ангел” в онова чудо Гугъл, ми излизат анимирани бебета, с приятно зачервени бузи, памперс и пухкави криле.Но не и това, което всъщност редставляваме.
Човек, който не ни е виждал в истинската ни форма, не би могъл да си ни представи.Да речем, че приличам на светлината от триста триставатови крушки.Сега, като знам какви сте любопитни вие човешките същества, най-вероятно си задавате следващия въпрос.Защо пред вас стоя от плът и кръв?
Нещата стоят горе-долу така.Това е моята опаковка.Човешката ми опаковка, която честно да призная понякога стагя много.За да ходя спокойно по земята и да се сливам с обстановката, ми се налага да изглеждам така.Това донякъде ограничава силите ми.
Е, като чистокръвен син на баща си, си имам някои привилегии.Като например да се разхождам сред вас, а вие дори да не подозирате, че сте сами.Не, не летя.Имампо-добра способност.За част от секундата мога да се озова от Зимбабве, в хола на дома ви в Южна Калифорния.А ако сте непослушни, само щраквам с пръст и краткия ви нищожен и заблуден животец приключва.Заблуден си е, недейте да спорите.
Вие дори не подозирате за войната, разиграваща се сред вас.Същества от мрака и ловци кръстосващии огън.Но както споменах, баща ми ви обича твърде много, за да позволи да загинете.Това е причината да ми се налага да нося тези окови дрехите, да плащам сметки и да използвам дяволския влак под земята..как му казвахте? Метро?
Защо ли очаквам отговор..Като пред себе си виждам само празна стая.Казах ви, че няма да дочакате финала и най-важната част .Името ми.
А.Ето, че дочувам и радиостанцията на близкото управление.
„Висок метър и осемдесет мъж, на възраст около 21 с гарваново черна коса и ясносини очи.”Това май съм аз.Което ще рече, че е време да се изпарявам.А това, определено няма да е трудно.
И специално за теб, да точно ти, смелчагата дочакал финала на историята ми, името, на което се води сметката ми за парно е Джонатан.Джоната Родни Скот.Но честно да си призная, повече ми харесва да ме наричат Нат.
