Candy Store

Толкова много цветове и аромати. Коруин беше в магазина от четвърт час, но нямаше представа от къде да започне. Беше застанал в центъра и се въртеше на пета, под неудобрителния поглед на продавачката, на която не й стигаше, че цял ден се занимава с лигави дечурлига, ами сега трябваше да наглежда и подозриелния мъж.
За да си поиграе с нервите й още малко, Коруин се усмихна чаровно, пъхна ръце в джобовете си и с вяла походка започна да обикаля, оглеждайки стоката.
Продавачката се опитваше да накара сърцето му да спре с поглед.
Мъжът скоро се отегчи и й посочи към някакви шоколадови бонбони.
- Ще препоръчате ли? - ухили се той, но срещна само студеният поглед на жената. Тя му отговори нещо с половин уста и зае да пълни пликчето. Действаше припряно, личеше й, че иска по-бързо да го разкара от магазина.
Връчи му пликчето. Той й подаде десетачка и тя се зае да брои рестото. Докато я чакаше, Коруин погледна навън, чудейки се накъде да поеме. Не му се прибираше вкъщи. Обърна се към касата, колкото да прибере рестото си, но в следващия момент погледът му се върна обратно. Отвън видя момиче, което му се стори познато. Присви очи, но не можа да прецени дали я е виждал или просто се заблуждава. Нещо в съсредоточеното й изражение...
Коруин се сети, че тя беше там и когато той влезе, но не беше очаквал, че ще се задържи толкова време. Любопитството го загриза и той разбра, че може би си е намерил занимание.
На излизане от магазина, се обърна към продавачката и повдигна пликчето.
- Да ми е сладко - намигна й, а тя присви устни и очи едновременно. Коруин се усмихна доволно.
Момичето все още беше там, изучаващо витрината. Коруин се приближи бвано, за да не я стресне.
- Не ви препоръчвам да влизате тук, персоналът е отчайващо недружелюбен, а ако имате спешна нужда от захар, ще ви услужа.
Той разтресе пликчето и усети аромата на шоколад, който то излъчваше. Струваше му се, че това е доста добър повод за запознанство.

Коруин не отстъпи, но отстрани погледното изглеждаше, сякаш цялото му тяло се отдръпва от нея. Дори дръпна пликчето със шоколадовите бонбони по-близо до себе си, сякаш за да предпази и тях. Няколко дъждовни капки се стопиха между тях предупредително. Мъжът протегна ръката си и улови една, после я доближи до устните си, но веднага реши, че е глупаво.
Изтръска ръка и се опита да привлече вниманието на момичето отново към себе си.
- Познанията ми в областта на вампирските науки не са особено обширни, но трябва ли да правиш така на обществени места? Наоколо може да има ловци. - Той скръсти ръце и се загледа в нея. - Понякога са изключителни гадняри. Освен това въпросната... кръвна група май е жаба, която не иска да бъде изядена - додаде той, поради липса на по-удачно сравнение.
Тъй като не изпитваше подобен афинитет към кръвта, на него му беше прекалено лесно просто да си тръгне и да се скрие някъде от дъжда, но тя май имаше по-голям проблем с преместването от едно място с разхождащи се на два крака бозайници в друго, в което въпросните ще са наблъскани до степен, лишаваща ги от нормалната им доза кислород. Почувства мимолетно объркване, но не се съмняваше в способността си да се измъква от трудни ситуации. Просто му трябваше още малко време, за да намери решението.

Той откликна на въпроса й толкова бързо, сякаш го беше чакал от самото начало.
- Коруин, за мен е удоволствие да ти се представя. Може ли да науча и твоето име, за да бъде всичко наред, според правилата на етикецията? След това можем да ти вземем желирани жаби и да се омитаме оттук, преди да подгизнем.
Мъжът се огледа, но както вече беше отбелязано, способността му да се ориентира в градската джунгла се свеждаше до запомнянето на квартала, който обитава и улицата на любимото му заведение. И двете обаче не бяха близо, в това бе сигурен, затова той се почувства безсилен в опитите си да даде идеи за евентуалното им бягство.
- Напълно съм скаран с посоките и наименованията - даде израз на мислите си с оправдаващ тон. - Ако ти имаш повече опит с тях, ти давам думата.
Той вече усещаше дрехите си по-тежки, мокри от дъжда. Само по себе си природното явление не му пречеше, но точно днес не беше ден, в който може да му се порадва.

Коруин се засмя.
- Не е прието да посещаваш дома на момиче на първата среща, освен с нечисти намерения. Алис, струва ми се, че библиотеката е добър избор, но май трябва да побързаме, защото тези приятелчета не приличат на нищо вече - отбеляза той със съжаление и погледна със съжаление подгизналото пликче - доскорошната обител на десерта му. - След теб.
Алис му се усмихна и без повече излишни приказки го поведе. Коруин вървеше след нея. Дъждът беше достигнал онзи момент, в който е твърде неприятен за разговори, защото отнася половината думи със себе си към аслфалта, където биват пожертвани и нечути от другия участник в разговора. Коруин, тъй като не можеше да си държи устата затворена за дълго, имаше много спомени за такива моменти на недоразумения, които приключваха не както е било планирано. Във всеки случай, не както е било добре за него.
Той се опитваше да заобикаля новообразувалите се локви, но въпреки това не успяваше съвсем успешно да се измъкне от подлите им капани, в резултат на което крачолите му бяха сменили цвета си с една идея по-тъмен.
- Съвсем в причен вид сме за библиотеката - отбеляза, изравнявайки се с Алис. - Направо ще ни нахвърлят многовековните томчета в скута.