Местенцето на Нат

Спалнята:

Банята:

Кухнята:

Виждали ли сте пиян ангел?
Порвоначало това словосъчетание най-вероятно буди неспирна доза кикот у по-голямата част хора.Може би защото си представят един от ония стереотипи .Закръглено бебе с лък и стрели в ръка, проснато на пода, с шише бейлис до него.
Е, да ама не.Аз съвсем не преличим на бебе.И не нося стрели.Висок съм колкото нормален човек..и изглеждам така.
За жалост, твърде наивен, вярвах, че алкохолът няма да има отражения върхо моя милост.Така се озовах в бар, чието име свътно се рееше из спомените ми...”Еднокракия Джим”..или „едноокия”..или..както и да е.Беше някакъв Джим с липсващ крайник.
Не помня колко точно изпих..щеше да е лъжа, ако кажех едно малко.Някъде между седмата водка, вече виждах бармана рус..след десетата ми заприлича на Кристина Агилера..И след петнадесетата чертити на Кристина се изкривиха и застанах лице в лице с голямото пиле от „Улица сезам „ или Лейди Гага..зависеше от светлината.Както и да е.Не бях чак толкова пиян, защото успявах да различа различните звуци около себе си.Три маси по-наляво то мен някакъв мъж уверяваше поредната бройка в неимоверната и красота.Дали аз бях подвластен на алкохола, или той бе толкова отчаян, но момичето приличаше откровено казано на метла и Пилето от улица сезам, респективно Лейди Гага, бе Мис америка в сръвнение с нея.
В ляво от тях двама мъже се бореха на канадска борба..а точно зад тях виждах голям щраус с Банджо, който се клатеше, пеейки Осоле мио.Решено беше..безвъзвратно пиян.
Оставих двайсеттачка на бара..без да си правя труда да я изваждам от портфейла си.Може би по-късно щях да се сетя да си го взема...Е, все още не подозирах, че три дни по-късно разппитвайки за бара „Джим с някакъв липсващ крайник” получих само подигравки и едно круше от дама на средна възраст, с фризиран пудел на каишка..
Както и да е.Онази въпросна нощ, в напълно безпаметно състояние се добрах до масивната дъбова врата на апартамента си.Опитах се да отворя вратата с кламер ..не се полбучи.След дълга борба намерих ключ и осъзнах, че именно това средство ми бе полезно в случая.
Щрак и ето, че бях на собствена територия.
-Скъпа, прибрах сеееее!-захилих се и се олюлях
Секунда по-късно ближех килима в хола.Трябваше да призная вкусът ми напомняше за петунии или...хортензии ..
-Обичам списание „градинката”.Винаги има интересни неща за магнолиите!-обърнах се по корем и се захилих още по-силно..
Секунда по-късно вече играех сиртаки на килима...И исках още алкохол.
Проблемте на хората и цялата тая работа с данъците..ме изнервяше откровено.Ето защо бях намерил спасение в алкохола.Трябваше да призная, това май бе единственото свястно нещо, което хората бяха сътворили.Огнената течност те караше да забравяш ..и да признаваш пред света, че събираш списание „градинката”.
Шкафа в кухнята изкърца мъчително след многобройните ми опити да го отворя.Ръката ми някак все пропускаше дръжката и това ме караше да ругая като тракторист.
Кракът ми се сблъска със скованите дъски...и ето че брендито се показа.
-Наздраве за издателя на списание Градинката!
Още няколко движения от моя страна, присъщи повече на пумпал....и ..хоп! Оказах се в прегръдките на ваната..Как, по дяволите се бях озовал в банята?
Надали някой щеше да ми отговори...

И ето, най-сетне дойде времето, в което оковите на малкият град папдат и светът се разкрива пред теб! Е... вярно че не се местех кой знае колко далеч, не повече от километър и половина на север, но репликата ми хареса... „Оковите на малкия глад”. Колко поетично, а?
Изглежда решението ми да порастна и да се разкарам от „мамините поли” се хареса на всички живущи в къщата на семейството ми. Особено на Ейдриан. Може би щеше да спи спокойно вече. Да, като се има предвид че бях основния вредител относно вещите му. Досущ като във втори клас... нещата не се бяха променили.
Но в инетерес на истината не го правех за тях, правех го защото буквално имах чеувството че нещо ме души. Баща ми непрекъснато ми даваше нови и нови случаи, станаха прекалено много, непосилно за мен, знаейки с какво време разполагам. Брат ми все странеше, не искаше да се занимава и буквално ме бе зарязал на произвола на съдбата, предвид колко често отсъстваше баща ни.
Имах нужда от самостоятелност. И идеята да изчезна от полезрението на роднините ми, ми се стори странно примамлива. Сякаш казваше „Ела и свободата ще е твоя”.
Принципно не се вслушвах във въображаемите реплики на невъодушевените предмети/да, тези реплики които сама си измислях/, но като че ли тази беше прекалено пикантна за да я отбича веднага. Или пък когато и да било през другото време...
Вече бях пристигнала. Странно колко бързо бе минало времето, щом главата ми беше пълна с онзи шейк наречен вътрешни дебати.
Масивната дъбова врата бе леко открехната. Е, не че отказвах посрещане, но като че ли нямаше особена нужда от такова.
- Ехо? – провлачих, мъкнейки куфарите си към средата на стаята. – Земята вика собственикааа.
Очевидно бе, че делегацията по посрещането здраво се беше изложила. Трябваше да се самопоканвам.
- Добре дошли, влезте, разполагайте се... О, трогната съм, благодаря... Да ви помогна с багажа? Разбира се, много съм ви признателна... – поклатих глава – Леле, Ри, полудяваш.
Затворих вратата, която се тръшна от течението, вероятно имаше отворени прозорци, и зарязвайки куфарите на килима се заизкачвах нагоре по стълбите.

Ваната трябва да призная бе примамливо удобна.Макар мраморът да "нащърбваше" някои мои части, бях твърде зает да поркам, за да им обърна внимание..
Чувствах се...като сред магнолии.Списание "градинката"определено бе успяло да оплътни скучните неделни следобеди, а бе обогатило значително познанията ми относо зелените обитатели на тази планета...
-Обичам хризантемиии!
Да, точно това, което чухте.Това е първият и последният път, в който щях да пипна бутилката..Сега не го осъзнавах...Но по късно..
Нещо в близост до мен хлопна.
-Оу доставчика на пица-отбелязах вяло
Въпросът бе, че не бях поръчвал пица..Кашкавал...доматен сос.Храната на хората първоначално ми се стори ужасна с главно "у".Дали защото това, което бях опитал още в първия ден на пристигането си, бе голяма порция запържен лук с нещо, приличащо на варено зеле..или просто защото никога преди не ми се бе налагало да извършвам действието "хранене"..Е, върху въпроси с подобно научно естество щях да разсъждавам следкато изтрезнея.
Вратата на банята се открехна леко, ала паравана с рибки закриваше гледката ми.
Протегнах ръка и със замислено изражение го отместих.Това мое действие домъкна няколко последствия.
Колкото и пиян да бях, а аз определено бях много пиян,успях да различа женска фигура пред себе си.
-Аз съм в рая.-заключих най-сетне
Раят съвсем не представляваше това..беше по-скоро нещо различно за всеки.Преди годин личният ми рай щеше да представлява магазин за спортни стоки и Ейбрахам линкърм зад щанда /честно, възхищавах му се/
Но след година на земята..Тъмнокоската, която бе закрита само от парче хавлия, бе личният ми рай.

Гореща вана! Аама разбира се! Как не се сетих по рано?! Врялата вода, въобще душа като цяло беше доказано средство за канализиране на негатината енергия и съответно оттърването от нея.
Дрехите ми сякаш знаеха какво да правят. Не беше толкова трудно колкото очаквах, новата блуза, с прибавено затруднено закопчаване и откопчаване странно защо този път реши да ме послуша и се свали бързо.
С тромави движения се зарових в куфара си, който междудругото все още не беше разтоварен. Да... като се замислех че има да подреждам куп дрехи по гардеробите ми ставаше лошо.
Защипах първата по-голяма кърпа която успях да намеря, под мишниците си, нахлузих джапанките си, които впрочем много се хлъзгаха. Пуснах косата си, като пътьом захвърлих ластичката в несесера си, взимайки четката и пастата си за зъби.
Тъкмо бях стигнала до вратата на банята, когато се сетих че няма да се справя без щедрата помощ на шампоана.
Върнах се флегматично към стаята, макар да ми искаше да се движа бързо. Но бях прекалено уморена за да се впрягам. Трябваше ми душ!
Посегнах към бравата на врата, сякаш ръцете ми щяха да се откъснат. Чувствах ги като гумени маркучи...
- Аз съм в рая! – чу се мърморене някъде зад гърба ми. Ъ?
Извърнах се стреснато на пети, опулвайки очи. Чакайте, чакайте. Причуваше ли ми се?
Притискайки силно хавлията към тялото си, закрачих насечено към източникът на звука. Ваната? Джапанките ми джвакаха в сапунените локви по пода. Да не би хазяинът да се къпеше?
А дали хазяинът би лежал във ваната, наливайки се с уиски?
Поех си дъбоко въздух. Щом се налагаше да крещя, щях. Можеше да е крадец... Е, всъщност това звучеше нелепо. Крадец ама друг път.
Издишах шумно, отказвайки се от викането.
- Извинете, вие ли сте ... ъм собственикът? И ако сте.. ъм.. колко ще се бавите? – скръцнах със зъби, придърпвайки завесата, отделяща ваната от останалото пространство, към себе си. Увих я колкото можах, макар да не представляваше особена защита...

ПП: прощавай за бозата ;дд

По-късно, когато кръвта ми най-сетне бе успяла да разнесе алкохола, се запитах що за глупак съм.Ала в онзи паметен момент, в който краката ми стърчаха извън ваната, а на лицето ми греше усмивка, прилягаща повече на някой зъл гений, успял най-накрая да завладее света, не откривах нищо, което можеше да бъде удостоено с епитета "нередно".Полуголото непознато момиче в апартамента ми ми изглеждаше съвсем нормално на фона на..хах.Онзи щраус с банджо, който явно ме бе последвал след излизането ми от бара.
-Извинете, вие ли сте ... ъм собственикът? И ако сте.. ъм.. колко ще се бавите? –
Може би тук е моментът, в който заповам да разяснявам малко ситуацията.
Няколко дни по-рано бях решил, че не издържам да живея сам..Е, причината да пусна обява във вестника, че си търся съквартирант, бе на много по-дълбоко ниво..Включващо онова ужасно чудовище мързела, което ме държеше далеч от купчината мръсни чинии в мивката и няколкото увяхнали хризантеми до прозореца/срам и позор си казвате, за човек, който само преди минута се биеше гордо в гърдите и повтаряше, че събира списание Градинката/И така, решил, че не мога да се справя сам с всички домакински задължения, се свързах с момиче, решило, че офертата и изглежда примамлива.
Най-вероятно гласът от слушалката принадлежеше на ..тъмнокоската, чието тяло се криеше зад хавлиената кърпа.
-Зависи ти колко искаш да се бавя?
Малцината имащи "честта" да познават Джонатан Родни Скот, ме смятаха за порядъчен човек със съмнителен бизнес.Привечер излизах, денем спях непробудно..Съгласете се, ако ми бяхте съседи, нямашели да ме помислите за последовател на Джак изкормвача...
Е, нямаше да сте далеч от истината.Аз наистина кормех/интересен глагол сте сътворили вие човеците/.Но кормех неща, които се предполага, че искат да изкормят вас..В превод, спасявах ви.
Като истински ангел..каква ирония.
Ала сега, излязал от обичайното си ампоа и през съзнанието ми за препускаха..неприлични мисли.
-Бавенето, понякога е мъчително, но пък резултатите винаги са безспорно по-добри..А ббързането..-тук изречението ми се разкъса, защо алкохолът така каза..Колко ужасно неудобно бе да те контрулира една дяволска течност.

- Извинете? - беше първоначалната реплика изскочила от устата ми. Или бях с прекалено засилено мръсно подсъзнание и възприемах думите като намек, при все че са произнесени от пиян мъж, или пък не си внушавах и хазяинът ми проявяваше ... ъм ... простащина. Но някак не се чувствах чак засегната, по-скоро в малко неловко, доста неловко положение, имайки предвид че единствено късото парче хавлия покриваше голото ми тяло.
- Не си говорим на ти, те първа ще се сближаваме... - промърмори той с ухилена до ушите физиономия. Честно, идеше ми да го халосам. Що за отношение към непознато момиче?
- Моля? - скръцнах със зъби, чудейки се защо по дяволите все още стоя като закована на място... Взели го мътните!
- Имам предвид нали ще живееш тук и ... - размаха бутилката уиски, местейки рамена.
И тогава сякаш нещо ме зашлеви по кратуната.
- Дай това!
Грабнах бутилката от ръката му, надигайки я. Дявол го взел, беше добро и силно!

Внушение..
Най-просто казано, да ти втълпят чуждо мнение.Някои хора се раждаха стази вродена дабра..и есетсвено, благодарение на нея, се изкачваха на някое високо стъпало в човешката йерархия.Аз също притежавах силата на внушението, но в тройно по-големи размери.Нещо, което правеше живота ми на земята по-безопасен.
Обикновено рядко си позволявах да бъркам в нечий мозък.Не само защото го смятах за неетично, а и защото доста често батериите ми се изтощаваха, прибегнех ли до свръхестесвеното.
Ала сега бях толкова пиян, че това което подтисках дълбоко в себе си, започна да си проправя път навън и съответно да се вихри с пълна сила.
Момичето, несъзнаващо, че пие против волята си, вече пресушаваше бутилката.Това ме накара да смръщя вежди и да се надигна с неохота, отправяйки се към барчето в хола за още.
Прехвърлих крак през ръба на ваната, ала желанията ми явно не стигаха до главния център, помещаващ се в нещото, наречено глава.Измърморих недоволен и реших, че тъмнокоската единственото ми спасение.Издърпах ръката и, ккарайки я да се приближи максимално до мен.Това движение накара кърпата да потрепне и тя стрелна едната си ръка, за да я задържи на мястото и.Алкохолът явно вече бе започнал да върти главата и, защото тя се засмя.Миг по-късно осъзнах, че и аз се заливам от смях.Докато не дойде онзи повратен момент, който преобърна всичко.
Устните ми се оказаха върху нейните.Алчно искащи още и още.
-Май ще се живее лесно с теб.-отбелязах докато обмислях следващите си действия.
Определено така не ми беше удобно да правя каквото и да било.За миг очите ми застинаха върху нейните и отново онова несъзнателно внушение влезе в сила..Поне така мислех аз.Иначе защо ще отвръща на целувките ми?
Изпълнен със сила, най-после успях да се измъкна от ваната, карайки тъмнокоската да отстъпи няколко крачки назад.Помощ ми оказа стената, ккоято отряза пътя и и ми даде възможност да продължа да вкарвам в действие устните си.
Едната ми ръка се останови трайно върху врата и, другата ми даде опора, опирайки се на стената.
Явно бях наистина възбуден..и пиян, защото внезапно водата от душа започна да се сипе върху нас, измокрайки ни чак до кости.Телепатичните ми способности се бяха активирали в най-непозходящия момент ..или пък не.
-Миличка, тази кърпа няма да ти трябва-отбелязях поглеждайки тялото и-И тайкато си почнала да сваляш, защо не махнеш и ризата ми?
Повдигнах вежда театрално, впивайки погледа си в нейния ..отново.Водата бе измокрила косата и както и моята.А тя изглеждаше дяволски секси.

И най-далечните ми близки, не че имах такива оцелели, знаеха моят малък недостаък. Още от малка, щом изпиех дори мъничко от алкохола на баща ми, покрил се в килера, започвах да виждам електриково зелени маймуни, возещи сини пилета в бебешко розово ферари.
Нямах представа от къде си бях присвоила тази "дарба" наречена ... Ъм прекалено лесно за напиване момиче.
Но бе факт, че уискито което бях изпила на екс и което междудругото въобще не беше малко като количество, замая главата ми и вече не беше нужда онази доза чужда воля, за да правя простотии.
Да, точно така. И преди се бях сблъсквала с това. Не за пръв път някой се опитваше да натрапи мнението си в главата ми. И за разлика от предишни пъти непознатият синеок господин го бе направил без никакъв проблем. Да не би да губех тренинг?
Именно очите му, в комбинация с течността, с високо съдържание на спирт, образуваха една бяла мълга в мозъка ми и ми пречена да мисля, като от време на време изскачаше по някое "махни тази хавлия". Или "мисля че ризата би изглеждала пъти по-добре ако е разкъсана..."
По дяволите защо го правеше? Искаше да полудея.
Устните му бяха намерили моите почти толкова светкавично, колкото уискито беше промило главата ми.
Бяха меки, топли и...
Ама аз дори не го познавах! Но пък от друга страна...
"Хей, какво се пинкаш?" странна орхидея в скафандър ме чукна по главата, с навъсено изражение, доколкото могат да бъдат навъсени орхидеите...
Водните капчици неусетно се бяха пръснали по кожата ми, наквасвайки ме до мозъка на костите ми. КОсата бе полепнала по лицето ми, но май нямах нищо против...
Да, вътрешните ми брътвежи не пречеха на физическите ми действия. Сякаш мисълта и реакциите ми нямаха нищо общо. Можех да мисля че постъпвам като... Абе сещате се като какво, но това въобще не възпрепятстваше ръцете ми, които пуснаха крищата на хавлията и хванаха мокрият плат, диплещ се от ризата на непознатия. Разпориха я от шева.
- Щом казваш - засмях се, макар дори да не помнех на какво точно отговарям.
Обзалагах че в последствие няма да помня не само думите, но и действията си. Което ме плашеше... донякъде.

Може би звукът от късащия се плат трябваше да ми повлияе по някакъв начин..Да ме изкара от транса в следствие на алкохолното опянение..Дрън, дрън.Кога за последно се бе сллучвало нещо подобно.Имам предвид, пияница да се съвземе за част от секундата..Било то и пияница, окичен с определението „ангел”.
Подсмихнах се самодоволно при вида на падналата кърпа...и на разкъсаната риза разбира се.
Опитах се да кажа нещо, но бях твърде зает да изучавам устните и с език.
Спуснах се бавно по врата и, доволен от тежкото и дишане.
"Сексът с непознати е лошо нещо!"
Непозната?Та тя щеше да живее тук..което смекчаваше обстоятелствата нали?..или всъщност ги правеше още по тежки.Както и по-рано бях споменал, мисловната ми дейност не течше ясно..
За сметка на друга..
Вече мокрите ми панталони ми утесняха скоростно, което наложи да ги сваля.Докато едната миръка все още бе зад връта на тъмнокоската, другата откопча колана .Така поне не ми стягаха безбожно..Ала да откъсна устни от нейните дори за миг ми се струваше мъчително.
Хванах едната и ръка и я поставих върху ципа.
-Ред е на дънките-отбелязах
Знаех, че ще се справи, затова се съсредоточих върху устните..О, да устните и.Езикът ми докосна нейният..В двиенията ни нямаше нищо нежно. Всичко напомняше на Енимъл планет..
Глупав алкохол!

Пп: Сори за кратката боза :/

Дали имах достатъчно сила, за да разкъсам и дънките? Е, в това вече се съмнявах... Не бях Херкулес. Или пък бях?
Нямаше значение как, но определено трябваше да се оттърва от количеството плат, което пречеше...
Стоп. Задръжте малко. Нали знаете че следващата сутрин с радост бих се самобичувала. Не действах като зрял нормален човек, а като... като Тарзан. Именно, не ми пукаше защо, кога, как и по какъв начин. Исках само да получа своят дял.
Ако можех, а аз определено не можех, щях да си зашлевя шамар и да се спра. Но работата бе там, че бях напълно подвласна на хормоните и на внезапно появилото се желяние, изникнало може би по вина на алкохола... А и това което си мислех почти моментално се загубваше някъде в реещото ми съзнание. И бе факт че бях прекалено заета с други неща за да се опитвам да си спомня какво съм мислила допреди секунда.
Пръстите ми напипаха ципа, сваляйки го до долу и почти със същата скорост се оттърваха цялостно от дънките.
Устните на мъжа, чието име все още не знаех, полазиха ръба на челюстта ми, миг по късно се насочиха към шията ми. А щом отново намериха моите осъзнах нещо.
Можеше и да не го познавам, но пък не можех да отрека че ми случващото се ми беше повече от приятно. Макар движенията ни да прилягаха повече на пощурели от възбуда примати, в това състояние никога не бих казала че искам да спре. Напротив, бих дала всичко за да продължава. И въпреки че асоциирах цялата работа с нещо живоинско, целувките напомняха на хапка от онзи тъмен шоколад с високо съдържание на какао, който в първите няколко секунди горчи в устата ти, но после се превръща в нещо неописуемо.
Подритнах на страна смотаната на мокрия под хавлия, килвайки бутилката с уиски, която в интерес на истината бе почти празна.
Действието ми докара истеричен кикот в устните на мъжа.
Ах, Риша, Риша, много си я загазила!

ПП: Не, добре си е твоето, ама моето хич не стана ;д

Чудесно..нямах дънки.А какво щяхме да правим с боксерките?
Преди да спра да си задавам въпроса, вече чертаех линия сеезик от основата на врата и чак до пъпа.
-Мм..-промърморих тихо, не за друго, просто не можех да формулирам нищо по-смислено.Очертах няколко фигурки по гладката и кожа и вече тотално подпален запратих и последната си дреха върху пода.Отлепих едната си ръка от стената и я поставих върху бедрата и, повдигайки я до удобно положение.
Може би това бе единственото позитиво в цялата тази история с човешкото тяло, в което се намирах.Плътските удоволствия.Бе изключително интеесно да наблюдаваш няколко стотин века как жената само с едно единствено докосване караше мъжада хвърчи в обрита..как едно единствено нейно стенание, можеше да го доведе до лудост...
А да го изпиташ..
Всеки път носеше неимоврено голямо удоволствие.Това ме накара да забързам нещата.
Най-после онази моя част създадена да прави връзка с женското тяло свърши своята работа, карайки момичето да потръпне.
Краката и машинално се увиха около хълбоците ми, а аз сиснах очи, издавайки нечленоразделен звук.Гърбът и започна да се плъзга равномерно по плочките на банята, а водата мокреше и двама ни.Макар темперетурата и да бе едноцифрено число, двамата бяхме толкова сгорещени, че това не ни правеше впечатление.
Ръцете ми се отмстиха от бедрата и.Хвадката и бе толкова здрава, че тяхната сила оставаше изишна.Сложих ги върху плочките и продължих с движенията в таза си, ставащи все по-груби и бързи.
Тялото ми се удряше в нейното..ище веднъж.. и още веднъж.
Да въра две неща едновременно бе трудна задача..и все пак, устните ми бяха върху врата и, леко хапещи кожата и.
Тялото и продължи да се плъзга нагоре-надоло по плочките с бясна скорост, а тежкото и дишане и стоновете бяха като балсам за ушите ми.
-Надявам се не ти е неудобно-промърморих

PS: картко, но перверзно хД

Знаете.. дори нямах време да помисля. не че се налагаше, но все пак... такива неща изискваха и грам мисъл, не мислите ли?
Е, аз нямах нито време, нито желание да се замислям. И както знаете никога не бих си признала колко всъщност се наслаждавах на създалата се ситуация. Не заради алкохола. Вярно, че той имаше голяма доза вина, но и без него би ми харесвало... Глупости, меко казано.
Не знаех на какво се дължи. Само че бях убедена във факта че тази моя страна, която напираше да излезе.... ами не я бях срещала скоро.
По сладост напомняше на привкуса от изгарянето на някой кучи син. Но като се замисля... Надминаваше и това усещане... с много.
Тялото ми пламтеше буквално. А водата, която се изливаше на талази само влошаваше нещата. Е, поне не си личеше че се потя като преуспял бизнесмен в отпуск...
Чувах собсвеният си пулс в главата. До един момент всъщност. А после... ами стенанията, които въобще не можех да контролирам го заглушиха.
Не бях виновна, че странният секси непознат ме докарва до подобно състояние на духа и тялото.
"РедБул... съживява духа и тялото!" - пресилената реплика от нелепата реклама на енергийна напитка изскочи в главата ми. Ала всъщност асоциацията беше правилна.
Това беше като енергийна напитка, само че по-силна... Въпреки че бях убедена във факта че всичко свърши ли, батериите ми ще са изтощени до припадък.
Дланите му се отделиха от стената и запълзяха бавно към кръста ми.
Миг по-късно писъкът на безсилие, изпъзнал се между устните ми, доказа че бях победена. Именно, не мислех че съм способна да се предам. Уж бях от по-борбените характери. Уж бях свикнала аз да контролирам ставащото. Но не и този път.
Пръстите му се плъзгаха по кожата ми, придържайки тялото ми, което буквално подскачаше нагоре-надолу. Докосваха всеки един квадратен сантиметър, който имаха възможността да докопат. И въпреки това, движенията му не спряха, само докарваха допълнителна доза полувинчати писъци от моя страна – нещо, излязло от контрол.
Зъбите му, догониха долната ми устна захапвайки я. Засмукаха я леко.
Простото движение ме накара да агонизирам от удоволствие. Ноктите ми се впиха ожесточено в мускулите на гърба му, като след себе си оставяха кървави диви. Не можех повече, трябваше да има ... ами нещо, имах чувството че ще умра.
- Започвам да си мисля че не играеш честно...
Миг след това усетих как „странният секси непознат” застина в мен. Правеше го нарочно, нали? Подлец.
Започнах да стена по-силно и да извивам ръцете си. Кръвта във вените ми кипеше, сърцето ми туптеше като лудо, мускулите ми горяха в бавен огън, а главата ми бе опиянена. Толкова бе сладко, че направо болеше...
- По дяволите...
ПП: Съжалявам че толкова се бавих. И също че е толкова кратко, първоначалната версия се изтри и се наложи да пиша на ново ;/

Маски..Има ги несъмнено във вески дом.Дали ще са от материално естество..или направени от невидим за окото материал, не може да отречете че съм прав..Съседът например имаше цял кашон в мазето, защото децата му празнуваха Хелуин и всяка година държаха да се вмъкнат в кожата на различен герой.Жената през две къщи държеше сувенирна маска, подарък и от Венеция..Маската в моя дом..принадлежеше на раздела невидими маски.
Тя красеше лицето ми всеки ден.Излизах от апартамента си, поздравявах съседите си, които познавах само по физиономия..правех се на порядъчен човек.
А в този момент, когато ноктите и оставяха кървави дири, а виковете и огласяха помещението, не ми се налагаше да се правя на никого.Бях просто..аз.
-По дяволите-изсетна тя, когато замръзнах
По лицето ми загра усмивка..Зловеща, способна да изплаши дори самия дявол.
Харесваше ми да знам, че не съм единсвеният чието удоволствие е осезаемо.Ръцете ми се отделиха плавно от сетната, заемайки предишната си позиция, а именно от двете страни бедрата и.Водата продължаваше да тече, аз продължавах да подражавам на статуя, а тя ме гледаше с очакване и умоление.
Самият вече не можех да се контролирам.Завъртях я скоростно като въртележка от луна парк и я оставих върху плочките.Съвсем бавно излязох от нея, наблюдавайки смесените емоции, изписани на лицето и.
Исках да я подлудя, да я накарам да мечтае само и единсвено за мен, да ме поиска до такава степен, че да извика името ми.
-Джонатан-прошепнах тихо в ухото и, все още ухилен самодоволно
РЪката ми се плъзна по кожата на корема и.Устните ми очртаха линия по края на челюстта и, спяснаха се към ключицата .Отдръпнах се за момент, наслаждавайки се на гледката.
Далеч от тялото и, все още бях подвластен на възбудата и ..това беше видимо от метри.Виждах как тя потръпва и..не издържах.
Разтворих краката и бързо и стиснах устни, мъчейки се да сподавя вика си.
Рших, че може би ще е добре да предам юздите в нейни ръце.Завъртях я плавно..доколкото можех предвид изнемощялото си от секс тяло и я оставих върху мен.
Така определено бе по-удобно..а и гледката несъмнено бе по-добра.
-По дяволите..-бе мой ред да изругая

Факт бе, че нямах сили. Да, така беше. И се усещаше осезаемо... мисля. Така де, предвид случващото се едва ли на.. Джонатан му пукаше че не усещах краката си и мястото мяжду тях.
Но пък от опита не боли, нали? Е, малко неточно но какво пък?
Подпрях ръце на гърдите му, усещайки как дланите му отново плъзват бедрата ми. Таза ми направи опит, после втори, ала чак третият се оказа успешен. За първи път не бях доволна от факта, че водех. Всичко беше в мои ръце, а аз нямах сили да използвам шанса си. Каква загуба нали..
Приведох се надолу, допирайки устни до корема му, придвиждайки ги нагоре. Ханша ми започна да се движи изнемощяло, но все успя да хване някакъв такт, принуждавайки дишането ми да се учести още повече.
Може би бе усетил умората ми.. Или пък бе разочарован от факта че не го бия с камшик? Не знам, ала рязкото му движение ме стресна здраво.
Той се извъртя, отпускайки тялото си, тяло отгоре ми, а там, долу, настъпи ад.
И май точно това бе причината да не успея да сподавя крясъка си, излязъл секънди по-късно измежду устните ми. После още един.. и пак, и пак...
Бях загубила представа за времето и се чувствах безтегловна всеки път в който тялото му се удареше в моето, всеки път щом езикът му се заиграеше с моят.
- Джонатан.. Джона.. тан - гласът ми запресекна, въздухът излизаше на пресекулки през стиснатите ми зъби, а клепачите ми пърхаха неудържимо.